|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА ДНЕС В РУПИТЕ... Веселин Стоянов web | Белите полета на спомена 11 август 1997 г. В най-сложното си време България осиротя. В неделната утрин на Петдесятница леля Ванга напусна този свят и духовното пространство на нашето Отечество стана по-малко. Странната й съдба я превърна в българския Омир, защото в мрака на слепите си очи Тя видя страданията на близо милион българи, прочете съдбите и разгада сложните възли в живота на всички, които отидоха с мъката си при нея. Едва ли друг някой е трупал в себе си такива количества човешка несгода. Ванга беше митична Прамайка на всичкия български народ и хората отиваха при нея, както се ходи при майката, когато ни боли от целия свят. В продължение на повече от шест десетилетия Тя трупаше в омировския мрак зад очите си както световните тайни, така и тайните на малките хорица, макар за нея самата да нямаше малка и голяма болка. При нея ходеха политически величия, поети, артисти, но заставаха там като бащи и майки, братя и сестри, като деца, защото друга йерархия леля Ванга не познаваше. Тя имаше прозрения за всеки, но никой не прозря в самата нея, единици бяха допуснатите до прага на Храма, който самата тя беше. Навярно за да проумяваме по-добре себе си и за да не пищи самичка душата ни в Космоса, в последните си години Ванга ни остави още един Храм, този в Рупите, и сигурно там ще трупаме вече своите тайни!... Ванга беше приела своята съдба на Пророчица и следваше нишката и с тихото усърдие на посочените да служат на хората. По обикновена от всички, лишена от суетата на блясъка и величието, Тя даряваше справедливост, както би го правил самият Бог. Думите й бяха дрезгави, понякога груби, но тя говореше в образи, които се редяха като послания от скални рисунки. Избродила с пръстите си същите тези скални рисунки на нашето минало, настоящо и бъдещо битие, Ванга четеше по някакво, известно само на нея, Брайлово писмо. По този таен код, който притежават само Истинските Пророци, Тя навлизаше в необозримите лабиринти на човешкото ни време. Пророчицата знаеше, че душата е прах - прах от нетърпение, прах от любов, прах от милосърдие и прах от ...страх. Сигурно само Тя виждаше как Бог смесва от този прах по малко, как една сълза капва от окото му и после от замесената глина извайва всеки един от нас. Да, на Нея беше съдено да види всичко това, а на нас не беше дадено, и затова всички я зовяха и търсеха изход от тайните, с които ги зазида живота им в глината. А тайната беше проста - не можем да живеем сами и без любов! Затова, когато довечера забият камбаните в Рупите, не казвайте “Бог да я прости!”, защото той я проводи при нас, а кажете “Бог да ни прости, ако не я разбрахме!”
© Веселин Стоянов, 2000 |