СЮЖЕТ ПО ГЕРШУИН

Веселин Стоянов

web | Белите полета на спомена

На синът ми Тихомир Стоянов - мечтател,
който знае как се изтрива облаче от небето!

Нощта е заредена с тежки облаци, неясен страх и статично електричество, което пращи в ефира на старото радио. Елла Фитцджералд и Великия Сачмо, един огромен кроноп, както го ласкае Хулио Кортасар, пробиват шума с “Лятно време”: ”Лятно време е и животът е лесен. Рибите скачат, а памукът расте. Баща ти е богат, а майка ти - красива. Тихо, миличко, спи и не плачи...” С тези бляскави, като звездички, думи някога преспивали негърските дечица. Те се унасяли в сънливо мечтание и клепачите тихо покривали жълтите им очни ябълки. От тази песен Джордж Гершуин ще сътвори неувяхващ шлагер, с чиято шеметна простота и магична протяжност ще приспива цялото човечество.

Такива работи, миличко, баща ти е безработен, а майка ти все така красива... Хайде, днес ще се опитам да ти разкажа приказка.

Помниш ли как веднъж, докато ядеше филията с масло на балкона, ти ми разказваше колко е лесно да изтриеш облаче от небето. Според тебе беше изключително проста работа: лягаш по гръб между тревичките, късаш си една от тях, без значение каква!, а после с нея направо си изтриваш облаче от небето. Значи сам си прозрял колко е хубаво всичко и колко е прекрасно... Винаги има река, в която ти да си Том Сойер, нали и твоите начални буквички са същите. Винаги ще има и девойка, която може и да не се казва Беки Татчър, но при всички случаи ще бъде с панделка в косата и непременно ще е най-красивата. Обикновено всички те са такива - най-красивите. Само че един съвет между мъже - не го разправяй наляво и надясно това, дето е най-красивата. Четири милиарда очи веднага ще погледнат към нея, а аз никак не съм сигурен дали това е полезно, защото и най-красивото нещо, ако го зазяпат с възторг отвсякъде, нещо се променя.

Не е лошо да знаеш, че всички се раждаме на този свят, за да зарадваме родителите си, да обичаме някого, може и няколко някого, но винаги поотделно, и... естествено да извикаме на същия този свят нашите си дечица. А, и не забравяй да се научиш да плетеш кошници. Едно време, в моите приказки, това беше единственото условие да се ожениш за принцеса. Питаш ме защо аз не съм се научил?! Е, тия неща се случват понякога - отмина ме тая радост. На много неща не успях да се науча. Затова пък свикнах да не съжалявам. Тук, разбира се, малко поизлъгах, но мисля, че ще ме разбереш. Понякога тайничко съжалявам, че никога вече няма да бъда такъв светъл Ангел като теб. Но и това си има своите хубави страни, като тая например - мога да разказвам приказки.

Е, хайде, че ни викат...

А-а, да! Щях съвсем да забравя - ако някой те попита, все пак, кое е най-грозното нещо на света, спомни си за Грозното пате!

Няма да забравиш, нали?!

© Веселин Стоянов, 2000
© Издателство LiterNet, 10. 01. 2003
=============================
Публикация В: Веселин Стоянов "Белите полета на спомена", С., 2000.