КРЪГОВРАТ

web

Не виждам незаконните строежи,
огради,
казина
и друга тлен.
Не гледам курортистите под вежди.
Не мисля, щом морето е пред мен.

По пясъка на своите заблуди
се връщам към първичната скала.
Търкалям я като Сизиф,
по чудо
разперил неразцъфнали крила.

Тъй както малчуган разлиства книжка,
отгръщам хоризонт след хоризонт.
Ще се отроня сам като въздишка
от кея на първичния бульон.

Ще мина ли по този път обратно?
Ще стъпя ли на този слънчев бряг?
Дали делфинът, с който бяхме братя,
ще стане утре
моят верен враг?

Накрая, знам, ще се напия мирно
с една вина на мойте колена.
На сутринта - шкембе чорба и бира.
И спомен за море - като жена.

Не мисля за морето, а за порива.
С живота
няма начин
да сме квит.
Ще се повтори същата история.
Дано поне
да се превърне
в мит!