ФУНДАМЕНТАЛНО ПРОУЧВАНЕ ВЪРХУ ОСНОВИТЕ НА СЪВРЕМЕННАТА МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Росица Пенкова

web

Поредната книга на университетското издателство „Св. Климент Охридски“ е трудът на Кирил Димчев „Основи на методиката на обучението по български език“. Монографията има всички качества на фундаментално изследване с науковедска и прагматична стойност както с внушителния си обем, така и с идеите, основополагащи за методиката на обучението по български език; за съвременните интердисциплинни науки като социолингвистика, психолингвистика, лингвокултурология и пр.

Книгата представя широкомащабно проучване на езиковото образование (български език като първи език) и ще бъде полезна за изследователите в областта на родноезиковото и на чуждоезиковото обучение. Чрез професионалния анализ на различни ситуации в образователния процес по български език се интерпретират функциите на участниците в образователната интеракция за постигане на предварително уточнен проект.

От 1979 г. не е публикуван системен курс по методика на обучението по български език. Този дълъг период се характеризира с еволюция във възгледите за езиковото образование: променя се социокултурният контекст; засилва се вниманието към науките с антропологична ориентация; нараства ролята на речевото общуване в личния и в професионалния живот на човека и т.н. Това са фактори, които обуславят потребността от трансформация в езиковото образование.

Безспорен авторитет в езиковата методика, Кирил Димчев познава детайлно историята и съвременното състояние на обучението по български език в средното училище. Ученият предлага методическа теория, разкриваща инвариантните зависимости между отделните елементи на образователния процес по български език, и вариантите, под формата на които се проявява общото. Като излиза от твърдението на американския психолог от немски произход Курт Левин, че „няма нищо по-практично от добрата теория“, изследователят обосновава схващането си за това, коя теория е добра за резултатността на езиковите занятия; каква технология е адекватна на функциите им.

В монографията е преодолян предписващият подход, характерен за много методически проучвания (какво, в каква последователност учителят е длъжен да прави). Изследването предлага възможности на учителя да подбира, да съчетава система от техники, като излиза от образователната задача, желаните резултати, от личните си предпочитания за определени технологични решения. Става дума за един нов по своята същност преход към дескриптивен и експликативен модел на добрите практики в обучението по български език.

Структурата на труда е в съответствие с неговия замисъл.

В първата глава се анализират основни въпроси от теорията на обучението по български език - специфика на учебния предмет; особености на образователния процес по български език; научен статут на методиката на обучението по български език в съвременното социокултурно пространство. Методикът обосновава концепцията си за съвременното обучение по български език като първи език и изтъква необходимостта то да се превърне в система, широко отворена към света. Принос от методологична и технологична гледна точка е разграничението, което се прави между изучаването на българския език като първи език, като втори език, като чужд език.

Втората глава е посветена на образователното взаимодействие между преподаване, учене и оценяване на занятията по български език.

Обект на изследване в третата глава са образователни ситуации, в които се проявява системността на обучението по български език с акцент на: съдържание и цели; собственометодически принципи; методи, похвати и форма на работа, обусловени от спецификата на ученето и преподаването по български език; форми на организация в образователния процес по български език; учебни средства, адекватни на функциите на учебния предмет български език, и т.н.

В четвъртата глава, като се излиза от същността на компетентностния подход, се дават насоки за функционално изучаване на основни проблеми, заложени в учебните програми („Текстът в речевото общуване“, „Изречението в текста. Интонация и пунктуация“, „Думата в изречението и в текста. Правоговор, правопис, пунктуация“, „Звукова страна на думата. Правоговор, интонация, правопис“, „Езикова система“).

Голям е прагматичният заряд на разглежданото проучване: всички теоретични постановки се подкрепят с фрагменти от уроци, проведени въз основа на урочни статии в учебници на издателство „Булвест 2000“.

Учителите, студентите, методиците, лингвистите, педагозите, културолозите и др., към които е адресиран трудът, ще бъдат улеснени от включените като приложения показалци на термините и на цитираните имена (с. 338-358). По този начин книгата може да бъде използвана за осведомяване на читателя по интересуващи го въпроси, при осмисляне на спецификата в преподаването, ученето и оценяването на занятията по български език. При подготовката и анализа на учебни занятия ще бъде полезна работата с автентични ученически текстове (с. 359-362), включени в приложенията. Идеи за функционални технологични решения предлагат: презентацията на тема „Пунктуация на сложните изречения в българския език“ (с. 363-378); многобройните образци за анализ, илюстриращи теоретични постановки на различни места в изложението; предложенията за оптимизиране на учебните програми, на държавните образователни изисквания, на учебниците и т.н.

За пръв път се интерпретират подробно не само функциите на традиционните средства за обучение - учебник, текст и др., но и използването на компютърни презентации, блогове, сайтове. Представят се електронните учебници като алтернативен вариант на съществуващите учебници, разкриват се възможностите на портфолиото като инструмент за подпомагане и подобряване дейността на учителя и др.

Безспорно достойнство на монографията е представената система в образователните дейности на занятията по български език, съобразена с отделните равнища на езика и функционирането му в различни дискурси. Разкрива се убедително многопластовостта на компетентностния подход като съвкупност както от универсални, така и от специфични за обучението по български език компетенции. На преден план се извеждат резултатите от образованието, схващани като способност да се действа в различни комуникативни ситуации. Представя се цялостна система за работа при изучаването на текста, изречението, думата, морфемата и звука, система, която съответства на заложените цели на сега действащите учебни програми по български език и на специфичната езиковедска проблематика, включена в учебното съдържание по класове.

В книгата се аргументира функционалната концепция на методùка за същността и ролята на интердисциплинните проучвания (методика, социолингвистика, психолингвистика, лингвокултурология и пр.) в съвременното научно пространство. Изяснява се значението на интердисциплинния подход като незаменим инструмент, чрез който отделните части на цялото си взаимодействат и по този начин „произвеждат“ нови свойства и качества, които не съществуват в отделните съставки на системата.

Авторът обосновава модел за анализ на обекти с вероятностен (стохастически) характер, какъвто обект е образователният процес в средните и във висшите училища. Резултатите от образователното взаимодействие могат да не съответстват на предполагаемите резултати от анализа на отделните съставки, тъй като не са взети под внимание някои от факторите, които се отразяват върху протичането на процесите. Това налага да се търсят адекватни подходи за постигане на органичен синтез между стратегическата рационалност и тактическата перформативност на изследователя.

За пръв път в методиката на обучението по български език се прилага подход, съобразен с равнището на съвременната културология. В изложените концепции културата се схваща не само и не толкова като статичен комплекс от антропологични сведения за „човешкото“, а преди всичко като динамичен процес, при който личността влиза в отношения със себе си, с другите, със света. Задълбочено се изследват епистемологичните измерения на същността на човека, на връзките му с обществото и културата. С обилен емпиричен материал се илюстрират образователни техники за социализация на личността и за овладяване на ценности, възприемани като престижни в определени социални групи.

В изследването се набляга не само на усвояването на универсални човешки ценности, съдържащи се в „човешкия образ“ (според метафоричния израз на Кенет Кларк Imago Hominis). Съществено е и усъвършенстването на евристичните способности на личността, откриването на нови за нея същности, нови смисли; формирането на умения за рефлексивно самопознание. Според вижданията на учения тези социални измерения на културологичните аспекти поставят личността в центъра на отношенията с другите, със света, със субективните интерпретации на различни въпроси. Откроява се обосновката на факторите за хуманизация на съвременната личност и на начините, по които тази хуманизация може да бъде постигната.

Идеите на Кирил Димчев разкриват нов модел на обучението по български език като първи език. Концепциите, развити в монографията „Основи на методиката на обучението по български език“, са европейски съизмерими, защото отчитат новите реалности не само в научното мислене, но и в европейското образователно пространство, схващано като форум за размяна на идеи и на функционални практики; защото авторът ревностно отстоява мястото и ролята на първия език като най-важен металингвистичен инструмент, чрез който се учим да общуваме в мултиезиковото и мултикултурното пространство.

© Росица Пенкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.08.2011, № 8 (141)