ЕЛЕКТРОННИТЕ ФОРУМИ - ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО

Петър Лефтеров

web

Светът, в който живее човешкото общество, отдавна е разделен от непристъпни граници. Граници между нации, полове, раси, социални групи. Тези граници, и фалшивата представа за фундаментални различия между хората, намиращи се от двете им страни, винаги са предизвиквали недоразумения, водещи до страх, който, от своя страна, e осигурявал непрестанен поток от войници, готови да жертват живота си, за да се защитят от враг, съществуващ единствено в тяхното въображение.

Една от причините за появата на тези граници е била физическата невъзможност за пълноценна комуникация между личности, намиращи се на значително разстояние едни от други, или имащи прекалено различен начин на живот, правещ комуникацията между тях трудна. В случая с половите различия ролята на граница играят силното взаимно привличане, заглушаващо желанието за комуникация, както и социалните задръжки, създадени за контрол на това привличане, които обаче заедно с него ограничават и комуникацията.

След навлизането на глобалната мрежа, свързваща всяка точка на света една с друга, обективните причини за съществуването на тези граници отпадат - разстоянието вече не е пречка, а начинът на комуникация е ограничен единствено от количеството информация, което мрежата може да пренесе. На теория това би трябвало да означава, че всички проблеми по света могат да бъдат решени, а всички недоразумения - премахнати. Наистина, когато хората имат непосредствен контакт с всички, имащи някакво отношение към техните интереси, а разпространението на информация е светкавично, допускащо една новина да обиколи целия свят за секунди, къде остава нуждата от продължително противопоставяне? Нима дългогодишните вражди не изглеждат смешни, когато няколко минути комуникация могат да изтрият всички различия, които са ги породили?

Естествено светът никога не е бил толкова просто място. Расовите различия са добър пример за това, как границите, дори при изчезване на обективната причина за съществуването им, започват да живеят свой собствен живот. Различният цвят на кожата е уличаващо доказателство, че предците на съответната личност са живели някъде далеч, занимавали са се с неясни и съмнителни действия, може би са планирали разрушението на всичко, което нашите предци са ценели. Как може да им простим подобно престъпление?

Именно по тази причина физическото създаване на световната мрежа премахва пречките пред съществуването на пълноценно информационно общество, свободно от граници, но човешката воля остава единствената сила, способна да пренесе това общество от полето на идеите и възможностите, в реалния свят. Един добър опит в тази насока представляват електронните форуми - виртуални места, където хора от всички краища на света могат да обсъждат своите различия и да изказват своите мнения. Единствената бариера пред подобна комуникация остава езиковата, но дори тя постепенно се размива и става все по-малко значима.

За съжаление за пореден път виждаме огромна разлика между замисъл и реализация. Дискусиите се размиват, форумите се замърсяват с излишни мнения и като цяло тяхното посещаване се превръща в занимание, губещо ценно време, вместо в пълноценна форма на контакт, осигуряваща свободна комуникация. Логично е да се запитаме - какво предизвиква този проблем? Какво проваля тази толкова добра идея?

Отговорите са много. На първо място, устната форма на комуникация между хората е основна, откакто ги има. Това означава, че независимо от това, че почти всички хора по света са грамотни и са способни да запишат дума или изречение на лист хартия, много малко са имали опит в измислянето и записването на свързани мисли, представени в текстова форма. Използването на тази второстепенна комуникационна форма изисква много по-значително мисловно усилие - от тип, с който повечето хора имат много малък опит. Полето на приложение на повишената грамотност, осигурена от по-добрата образователна система, се стеснява силно от навлизането на телефона, радиокомуникациите и телевизията, отново налагащи доминация на устната форма, но с технически средства.

Естествено второстепенното място на писмената комуникация се проявява и по друг начин - социалните задръжки. Докато повечето хора се чувстват ограничени в това, което могат да кажат устно, особено когато то нарушават някакви морални или етични норми, това ограничение е по-слабо, ако изобщо го има, когато се отнася за писмена комуникация. Именно по тази причина личните дневници винаги са били мястото, където хората записват своите най-съкровени мисли, които се страхуват да произнесат пред другите. Писменият характер на електронните форуми премахва психологическата блокировка, ограничаваща изказа в приемливи норми, и оставя контрола върху това, което хората казват, единствено на съзнанието. А то не винаги е способно да посрещне предизвикателството, пораждащо във форумите изказвания, които във вербална комуникация на същото ниво биха били немислими за изказващия се.

Друг феномен, който създава проблеми с нивото на дискусиите в електронните форуми, е използването на псевдоними. Това обаче не би могло да се характеризира едностранно, тъй като не е единствено проблем. Псевдонимите освобождават от напрежение и отговорност. Идеалната личност би била способна да стои с името си зад всяка дума, която казва, и същевременно да не се страхува да изкаже нито едно свое мнение. Реално такава личност обаче не съществува. По тази причина псевдонимите са добър метод да се премахнат задръжките, спиращи хората да изкажат мнения, които могат да спечелят нечие неодобрение. Атаката срещу тези мнения, изказани под псевдоним, не се възприема толкова лично от автора на мнението, и това подобрява нивото на дебата, превръщайки го повече в дебат на идеи, и по-малко - на личности.

Както обикновено се оказва обаче, въпросът има и друга страна. Обществените норми за комуникация са именно тези, които конструират рамката, в която конструктивната дискусия е възможна. Премахването на отговорността, комбинирано с премахването на задръжките на вербалната форма, до голяма степан би навредило на самата комуникация. Анонимните обиди във форумите естествено отблъскват хората, настроени за сериозна дискусия и така именно премахването на ограниченията пред комуникацията унищожава условията за нейното провеждане.

Разсъжденията ни не могат да спрат дотук обаче, тъй като вече сме дали примера с границите; съществуването на условия, правещи възможно разрушаването на дискусията, не означава, че тези условия ще бъдат изпълнени. Неаргуменрираните изказвания и личните нападки трябва да имат някакъв смисъл за предизвикващите ги, в противен случай те никога не биха се появили.

Тук трябва да отбележим фундаменталната за човека нужда от внимание. Почти всеки човек, по един или друг начин, се чувства пренебрегнат или недооценен. Именно тази силна емоционална нужда от признание кара хората винаги да търсят нови приятели и нови запознанства и да се чувстват нещастни, когато не ги намират. По някакъв начин значението, което хората около нас отдават на това, което правим, и на това, кои сме ние, ни прави по-уверени в смисъла на собственото ни съществуване - по-реални. Когато тези емоционални нужди не бъдат посрещнати, желанието за внимание придобива болезнена форма, дотолкова, че се проявява в ексцентрични изстъпления. В традиционното човешко общуване подобни изстъпления се проявяват изключително рядко, само когато придобият огромна сила, способна да преодолее обществените задръжки. Във форумите се проявява ежедневно - шокиращите мнения привличат внимание, а това задоволява емоционалната нужда на изказалия ги.

Това са основните причини, които предизвикват сериозните проблеми, поставени пред развитието на електронните форуми като метод на комуникация. Отдавна във форумите са въведени модератори, чиято основна функция е да премахват мнения, минаващи определена граница, по този начин заместващи обществения контрол. Проблемът обаче остава нерешен за мненията по средата, които нито пораждат конструктивна дискусия, нито са достатъчно извън нормите, за да бъдат премахнати.

Един интересен подход за решение би бил да се създадат "елитни" форуми, където всеки потребител преди влизането си е длъжен да публикува есе на тема, свързана с насочеността на форума. Това би поставило граница на писмената култура на участващите в дискусията, което безмерно ще повиши нейното качество, но, за съжаление, ще намали количеството на участниците.

Естествено винаги съществува възможността просто да заобиколим проблема с нова технология и да използваме повишения капацитет на световната мрежа, за да прехвърлим дискусионните форуми в аудио формат.

Решенията са много, но всичко се свежда до стария въпрос - имаме ли волята да ги приложим? Когато става дума за общуване, технологията никога няма последната дума. Рано или късно "чудесата", предлагани от модерните времена, привършват и въпросът се свежда до самосъзнанието ни като човешки същества. Имаме ли силата, като общество, да направим поредната трудна стъпка към осъзнаването, че нашето мнение, както и мнението на хората около нас има огромно влияние върху начина, по който света около нас функционира, и да поемем отговорността, която тази реализация носи? Способни ли сме да разпознаем ползата от свободната обмяна на идеи и аргументирания дебат по важни въпроси?

Това е въпрос, на който единствено нашите действия са способни да отговорят.

© Петър Лефтеров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.11.2004, № 11 (60)