МОРЕ

web

Надвеси се над мен
и плисна своето лице
в очите ми.
И след това косите й издърпаха
брега към хоризонта.
- Море е - казах си - море.
Море, което има вкус на вятър
и на изчезване
във всичките посоки.

Обичах я и с цялата си сухоземна мъка,
и с пешеходната любов на лунатик -
и я обичах чак до края на стиха си.
И я обгръщах с гравитация,
каквато съществува
между сродни думи и планети.

- Море е - мислех си - море...
И се видях как плувам
по ръба на планината
и как козите се белеят
като платноходки.
И си помислих,
че не мога да достигна еделвайсите
и че гърдите й са миди върху скреж
и ме погубват.

Тогава вятърът ме грабна с мощен навик,
далечината се търкулна
и пристигнах
при тихата река с една пъстърва,
която си облече роклята на капнали цветя.

- Жена е - казах си - жена.
Не може да е нищо повече
от тишина
и рокля с малки залези.