|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕОЧАКВАНИ ПОДАРЪЦИ Милош Зяпков Нашето училище е трудововъзпитателно и момчетата са на възраст между 12 и 19 години. Повечето от тях са били правонарушители и при нас се настаняват с присъди, които не могат да изтърпят в затвора, тъй като са непълнолетни. Такова момче беше Васил. Пристигна в училището ни през октомври и постъпи в пети клас. Прегледах досието му, но то, както всички други, беше непълно копие на една далеч по-богата биография. В досието винаги липсва най-важното - душата на детето. Разбрах, че Васил е бил крадец-джебчия, и то доста способен. Повиках го при мен: - Васко, тук са те нарисували като опасен крадец. Истина ли е? - Беше истина. - Защо беше... - Защото, когато ме съдиха, реших, че повече няма да пипам. - Хубаво си решил, но дали ще го изпълниш? - Това още не зная. След няколко дни вече, без да го викам, той сам дойде при мен. - Другарю възпитател, задигнаха ми огледалцето. Та баш от мен ли?... Помъчих се да го успокоя. Напоследък в училището ни се извършваха редица дребни кражби. Изчезваха огледалца, гребенчета, снимки и други дреболии. След няколко дни Васил пак дойде. - Сега пък си познаха портфейла ми. Крадлив народ, брей! - Зная, Василе. Кажи сега какво да правим. Той ме погледна право в очите и отсече: - Ти си възпитател, ти знаеш.- И излезе... Направих събрание с момчетата от моята група. - Който - казвам - бъде заловен, че присвоява чужди вещи, ще бъде предложен пред директора за лишаване от зимна ваканция, ясно? Обсъжданията започнали след моето излизане. - Който краде, да се крие добре, че няма ваканция! Друг: - Както и да се крием, все ще пипнат някого, ама никакви оплаквания не трябва да има до Нова година. И така продължили все в същия дух. Директорът, от своя страна, направи събрание с цялата дружина и обяви моето предложение като решение. И... оплакванията престанаха. Пък и наближаваше Нова година. През това време беше заловен само един крадец - Димитър от VI клас. И пристигна Нова година. Събрахме се в столовата учители и ученици заедно с директора и зачакахме Дядо Мраз. Това трябваше да бъде Ангел - ученик с добри артистични способности. Пристигна той и се изправи до елхата с чувал подаръци. "Старческият" му глас проехтя:: - Момчета, сега ще раздам подаръци, но не на всички. Подаръци ще получат само най-заслужилите. Искам обаче честната ви дума, че всички ще развиете подаръците си едновременно, по мой знак. Столовата екна от дружен вик: "Честно!" Раздаде ги той и викна с последния подарък в ръка: - Подарък получава и другарят директор. Столовата гръмна от ръкопляскания. - Отваряй!! - викна Дядо Мраз и множество хартийки нападаха по земята. След това настъпи огромна тишина. Получилите подаръците държаха в ръцете си всички откраднати вещи от октомври месец насам. Дядо Мраз не им даде да се опомнят. Свали брадата си и скочи на една маса. За общо учудване на учителите това не беше Ангел, а моят Васил. Този път говореше тихо, но всичко ясно се чуваше: - Другари, циркът свърши! Всички откраднати вещи се намират в ръцете на самите крадци. Моля веднага да бъдат върнати на собствениците. Момчетата като хипнотизирани изпълниха нареждането. И пак Васил: - А сега, моля, другарят директор да покаже своя подарък. Директорът излезе напред и започна да чете от някакъв лист:
Молба
Директорът свърши. Тишината наруши пак Васил: - Да дадем ли честната си дума, другари? За втори път столовата екна: "Честно!" Директорът се засмя - значи лишени от ваканция няма да има. Какво беше станало? С удивително майсторство Васил е следил крадците и още тогава е изземвал откраднатите вещи на "съхранение" до Нова година. Само който познава нашата работа, може да подозира каква грамадна работа беше извършило това малко момче. Гледах всичко и бях щастлив, че това е мой ученик, макар и още нов. Някой ме докосна по рамото. Това беше Васил. - Когато дойдох при вас за първи път, вие ме попитахте дали ще изпълня решението си да не пипам повече... Ще го изпълня! Гледах го с безкрайна благодарност и вярвах, вярвах!
© Милош Зяпков, 2000 |