Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЕСЕН НА ГОРАТА
web | Събрани
творби
Ако нявга ти, пътнико странен,
преминеш през наш'те гори,
поспри си там коня охранен,
погледай, постой, почини!...
Послушай да чуеш гората
как нежно умее да пей.
Почакай да видиш елхата
как тъжно във такт се люлей.
Постой да усетиш ветреца
как нежно те кани да спиш
и с малки листа, чужденецо,
старае се теб да завий.
Пристига нощта-хубавица
със малки звездици безброй.
Луната сега е царица...
Навред тишина и покой...
И точно тогава във мрака
ще чуеш зловещия вой
на вярното куче, що чака
години стопанина свой.
Отеква далеч в планината
тоз глас, пълен само с тъга...
А после кат' шепот долавяш
как блеят сиротни стада.
Туй всичко, което се чува,
е песен, прилична на плач,
която се пей за овчаря,
убит от злодея-палач.
Тъй вечно ще пее гората
във буря, във студ и във пек,
защото и тя е разбрала,
че той беше само ЧОВЕК!
© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
============================= Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.
|