|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА МАЙКА МИ
web | Събрани
творби
За теб да пиша досега не смеех,
макар че нуждата отдавна осъзнах.
Прониквам в тайната, че не умея,
пък и не бива да съм твоят грях.
Не съм и радост в синята ти есен -
умирах и се раждах като лист,
ехтях или заглъхвах като песен,
зачената от скръб в балкана чист.
Припомням детството си като ласка,
изпята тихо, без излишен шум.
Заръките ти в моята паласка
не сложиха дори един куршум.
Не стрелях в никого със зла омраза
и смъртно само себе си раних.
Разяжда ме сега като проказа
тревогата в разкаяния стих.
А пътят ми с коприва бе окичен,
заплетен в тръни, остро каменлив.
Не можех ни да спра, нито да тичам,
а пък не исках да съм просто жив.
Без нужда може, но ще ти призная:
над мен висеше не една беда...
Но сигурен съм - стигна ли до края,
ще тръгне друг по моята следа.
Не зная майка чака ли отплата,
не зная как достойно да я дам.
В едно съм убеден:че ти самата
не си заслужила венец от срам.
Затуй, ако политна като спомен,
не вярвай повече на зла мълва.
Не искам да заслужа тъжен помен,
а майка с гордо вдигната глава.
Когато излизаше първата стихосбирка, издадена след смъртта му
- през 1992 година, имаше няколко предложения за заглавие - "Диагнозата е
точна", "Броени дни", "Струна, вик", "В самотата
изгорях", но надделя "Не исках да съм просто жив", взето от стихотворението,
посветено на майка му:
"Не можех ни да спра, нито да тичам,
а пък не исках да съм просто жив."
В първата стихосбирка беше публикувана подбрана част от поетичните
и почти всичките сатирични творби.
© Милош Зяпков, 1992
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Не исках да съм просто жив", 1992.
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.
|