Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АНГЕЛ
web
Морето ме роди във буйната си пяна,
остави ме сама на пясъка студен,
докосна тихо нежните ми длани
и страстна буря породи във мен.
В нощта прегърна ме луната,
а вятърът със себе си ме взе,
сълзите ми разпръснаха се в тъмнината
и нежен ангел ме понесе на ръце.
Като видение в онази нощ дойде,
и като слънце нежно ме погали,
стопи ме с ласки в своите ръце
и нежна топлина телата ни запали.
Обля ни топъл дъжд от рози,
а устните ми се стопиха по лицето ти,
как искам да заспя в прегръдките на този
небесен ангел, утешил сърцето ми.
......
Самотен е брегът във тази нощ студена,
сълзите ми превърнаха морето в лед,
прегърна ме смутено тишината и заспа до мене,
потънала във спомени за теб.
© Моника Русева, 2002
© Издателство LiterNet,
06. 11. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|