ДРУГОТО ИМЕ НА БОГА

Мариана Христова

web

ЙАХВЕ/

АЛЛАХ/ ЕЛОХИМ

Адам, Ева/ Хауа

Ное/ Ной/ Нух

Авраам/ Ибрахим

Сарра, Агар/ Хаджар

Исхак/ Исак/ Исхак

Измаил/ Исмаил

Яякоб/ Иаков/ Якуб

Йосеп/ Йосиф/ Юсуф

Моше/ Моисей/ Муса

Аарон/ Харун

Давид/ Дауд

Шломо/ Соломон/ Сулайман

Иисус/ Иса,

Син на Бога/ Пророк, Месия

Последният Пророк Мухаммад/ Мохамед

Довереният Дух Джибрил

или Архангел Гавраиил,

Мариам/ Мириам/ Мария

Има една обща история, обединяваща героите, пророците и посланията на трите големи монотеистични религии. В тази обща история всяко вероизповедание се смята за най-право и първо - дори ако се е появило последно във времето или ако не вярва в част от предсказанията на собствените си пророци. Всеки искрено вярващ човек, от която и вяра да е, се интересува (ако въобще се интересува) от това, което пише в свещените книги на другите, предимно за да ги опровергае или да покаже превъзходство. Обективните сравнения - доколкото могат да бъдат обективни сравнения, чийто "обект" е самият Творец, нещо от рода на "гърнето да се произнася за грънчаря" - са оставени на практика на невярващите в сакралността на нито един ред.

*

Адам, Енох, Ной/ Нух...

Из Книга на Енох, апокриф:

"Отговори и каза Енох - праведният мъж, на когото Бог отвори очите, - че е видял на небесата свято видение: "Показаха ми Го ангелите, и от тях чувах всичко и проумявах какво съм видял, но не за този род, а за родове отдалечени, които ще се явят.

За избраните говорих аз и за тях беседвах със Светия и Великия, с Бога на всемира, Който ще излезе от Своето жилище.

И оттам ще дойде Той на планината Синай, и ще се яви със Своите войнства, и ще се яви от небето в силата на Своето могъщество.

И ще се устрашат всички, и стражите ще се разклатят, и велик страх и трепет ще ги обземе до пределите на земята."¹

Библия², Битие:

"И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе." [5:24]

Коран³, сура "Ал-Араф" ("Стената"):

"А ти, Адам, живей със съпругата си в Рая и яжте откъдето пожелаете, но не доближавайте онова дърво, та да не станете угнетители!"

Но им подшушна сатаната, за да им покаже техните срамотии, които бяха скрити за тях, и рече: "Вашият Господ ви възбрани онова дърво само за да не станете ангели или да не станете безсмъртни." [7:19-20]

Битие (Първа книга Моисеева в християнската Библия):

(Първа книга Моисеева Б’ре-шит - В началото в Тората или Закона, Петокнижие Моисеево)

"И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш, а от дървото за познаване добро и зло да не ядеш от него..."[2:16-17]

Ной/ Нух...

Коран, сура "Ал-Араф":

"Изпратихме Нух при неговия народ и той каза: "О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден."[Коран, 7:59]

(Ное/ Ной/ Нух е смятан от мюсюлманите за първия пратеник на Аллах. Той идва, след като за първи път в човешката история за богове били приети идоли, т.е. след първото т.нар. съдружаване с Аллах.)

Битие:

"А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога)."[6:8]

Авраам/ Ибрахим, Сарра, Агар/ Хаджар...

Авраам (Ибрахим) е готов да жертва своя син, но Създателят (Иахве, Аллах, Господ Бог) не иска това и му изпраща един овен (библ. ywbl - йобел, самарит. юбел, арабски юбла) да бъде принесен в жертва вместо момчето. Той само е искал да изпита вярата Авраамова. Вседържителят, непроизносим и невидим за сътворените от Него човеци, в Стария завет на т.нар. християнска Библия и в т.нар. еврейска обещава на Авраам, че неговото потомство ще бъде многобройно като звездите на небето.

Господ на световете (както гласи свещеният Коран) посочил на Ибрахим (Авраам) и мястото за Дома, свещения куб."И посочихме на Ибрахим мястото за Дома [Кааба]..."[22: 26] Не е важно това, че Авраам се е родил, разбира се, много преди Пророка Мохаммад (нещо, което никой не оспорва). Мохаммад (Мохамед)е последният пророк на Аллах, Вечносъществуващия. Аллах, едно друго Име на Бога, Единствения Бог.

Иса също е бил пророк, Негов пророк, роден от Мариам/ Мириам/ Мария. (Според Корана - под една палма.)

Какво се казва в Корана, сура "Ал Имран" ("Родът на Имран"):

"Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието." [3:3]

(В свещената за мюсюлманите книга под Евангелие/ Инджил се разбират не четирите евангелия от Новия завет, а цялостно писание, низпослано на Иса.)

Сура "Ан-Ниса" ("Жените"):

"О, вярващи, вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Книгата, която е низпослал на Своя Пратеник, и в Писанието, което е низпослал преди! А който отрича вярата в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите писания, и в Неговите пратеници, и в Сетния ден, той дълбоко се е заблудил."[Коран, 4:136]

Колкото до мястото на Дома (Кааба),главната мюсюлманска светиня,легендата гласи, че тук опростеният от Създателя Адам обикаля спуснатата от него палатка, която да му служи за храм. Потопът помита палатката и впоследствие Ибрахим (Авраам) изгражда по Божия заповед храм, за който напомня камъкът, наречен "място на Ибрахим". В един от ъглите на храма е Черният камък,донесен от Джабраил (Гавраил). Близо до Каабата е кладенецът Замзам - извор, от който по Божия воля бликва вода, за да утоли жаждата на Хаджар (Агар), прогонената слугиня на Сарра.

Какво пише за Агар/ Хаджар в Библията, Битие:

"И още й рече Ангелът Господен: ето, ти си трудна, и ще родиш син, и ще го наречеш с име Измаил; защото Господ чу твоето страдание; той ще бъде между човеците като див осел; ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички - против него; той ще живее пред лицето на всичките си братя. И нарече Агар Господа, Който й говореше, с това име: Ти си Бог, който благосклонно ме погледна..."[Битие, 16:11-13]

Както гласи Битие, по-късно и Сарра ще зачене и роди син, когото ще нарекат Исаак.Исаак (Исхак),дългочаканият син, чрез когото Господ изпитва вярата на Авраам. След изпитанието Бог му обещава, че ще го благослови и преблагослови, ще преумножи неговото семе "както небесните звезди и както пясъка на морския бряг" и че ще бъдат благословени в неговото семе "всички земни народи, защото послуша гласа Ми". [Битие, 22:18]

"И рече Авраам Богу: о, дано поне Измаил да бъде жив пред Твоето лице!

А Бог рече (на Авраама): тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак; и ще направя завета Си с него завет вечен (и ще бъда Бог нему и) на потомството му след него.

И за Измаила те послушах: ето, Аз ще го благословя и ще го наплодя [...} Но завета Си ще сключа с Исаака..." [Битие, 17:18-21]

Измаил/ Исмаил, Исхак/ Исак, Иаков/ Якуб, Йосиф/ Юсуф...

Коран, сура "Юсуф" ("Йосиф"):

"Юсуф рече на баща си: "О, татко мой, видях единадесет небесни светила и слънцето, и луната, видях ги да ми се покланят."

Рече: "О, сине мой, не разказвай своето видение на братята си, за да не замислят срещу теб коварство! Сатаната е явен враг за човека.

Така ще те избере твоят Господ и ще те научи да тълкуваш сънищата, и ще изпълни Своята благодат към теб, и към рода на Якуб, както я изпълни и към предците ти Ибрахим и Исхак. Твоят Господ е всезнаещ, премъдър." [12:4-6]

Библия, Битие:

"А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.

Той видя още един сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят".[Битие, 37:8-9]

И след Йосиф/ Юсуф,няколко века по-късно, в Египет се ражда още един посветен Моше/ Моисей/ Муса... Извлеченият от вода, който ще изведе евреите от робството и ще донесе Скрижалите (Божиите заповеди) от планината.

Книга Изход/ Втора книга Моисеева на Стария Завет:

(Втора книга на Тората Ш’мот/ Имена):

"И говори Бог на Моисея и му рече: Аз съм Господ. Аз се явих на Авраама, Исаака и Иакова с името "Бог Всемогъщий"; а с името Си "Господ"*⁴ не съм им се открил". [6:2-3]

"Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове освен Мене." [Изход, 20:2-3]

"Не убивай. Не прелюбодействай. Не кради. Не лъжесвидетелствай против ближния си." [20:13-16]

Така гласят част от известните Божии заповеди, т.е.Скрижалите, предадени на Моисей на Синай.

Коран, сура "Ал-Араф":

"Каза: "О, Муса, Аз теб избрах над хората чрез Моите послания и Моето Слово. Вземи онова, което ти дарих, и бъди от признателните!"

145. И му написахме върху скрижалите от всяко нещо поучение и обяснение за всяко нещо. "Придържай се твърдо към тях и повели на своя народ да се придържа към най-прекрасните! Аз ще ви покажа Дома на нечестивците."[7:144-145]

Същата сура:

"И дойдоха магьосниците при Фараона. Казаха: "Наистина ли ще получим награда, ако ние победим?"

Каза: "Да, и ще бъдете от приближените."

Казаха: "О, Муса, ти ли ще мяташ, или ние да мятаме?"

Каза: "Вие мятайте!" А когато метнаха, омагьосаха очите на хората и ги ужасиха, и показаха велика магия.

И дадохме на Муса откровение: "Метни своята тояга!" И ето я, поглъща онова, с което измамват!

И се установи правдата, и се провали онова, което направиха.

И бяха победени там, и станаха унизени.

А магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.

Казаха: "Повярвахме в Господа на световете,

Господа на Муса и Харун!"[7:113-122]

Библия, Изход:

"Моисей и Аарон дойдоха при фараона (и при служителите му) и направиха така, както (им) заповяда Господ. И хвърли Аарон тоягата си пред фараона и пред служителите му, и тя стана на змия.

Тогава фараонът повика мъдреците (египетски) и магьосниците, и тия влъхви египетски направиха същото с магиите си: всеки от тях хвърли тоягата си, и те станаха на змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги."[7:10-12]

И според Корана Аллах говори пряко на Муса. Аллах низпослава Откровение на много Свои пратеници. Иса (Иисус) е само "пратеник на Аллах и Негово Слово".

Сура "Ан-Ниса":

"Ние ти дадохме откровение, както дадохме на Нух и на пророците след него, и дадохме откровение на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете, и Иса, и Айюб, и Юнус, и Харун, и Сулайман, и на Дауд дарихме Псалмите;

пратеници, за които вече ти разказахме преди, и пратеници, за които не сме ти разказали, и Аллах говори пряко на Муса,

[...]

О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината! Месията Иса, синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мариам, и дух от Него..." [4:163-164, 171]

(Ешуа) Иисус/ Иса, Мариам/ Мария...

Евангелие от Йоана (Библия, Нов завет):

"Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.

В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.

Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.

А на всички ония, които Го приеха - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии;

те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.

И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина (к.м., М.Х.);

и ние видяхме славата Му, слава като на единороден от Отца." [Йоан, 1:10-14]

Коран, сура "Ал Имран":

"Когато ангелите рекоха: "О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса (к.м., М.Х.), синът на Мариам,знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].

И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците."[3:45-46]

Сура "Мариам":

"Рече [Джибрил]: "Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче."

Рече: "Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?"

Рече [ангелът]: "Тъй каза твоят Господ: "Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешенодело." [19: 19-21]

Евангелие от Лука, Нов Завет:

"И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;

и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.

Той ще бъде велик и ще се начере Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;

и ще царува над дома Иаковов довеки, и цаството Му не ще има край.

А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?"[Лука,1:30-34]

Коран, Сура "Ан-Ниса":

"Защото нарушиха своя обет и не повярваха в знаменията на Аллах, и убиваха пророците без право, и изричаха: "Сърцата ни са в броня.", да, Аллах ги запечата [сърцата] поради тяхното неверие и не вярват освен малцина,

и защото не повярваха и изричаха срещу Мариам огромна клевета,

и изричаха: "Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах". Но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следватпредположението. Със сигурност не го убиха те.

Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър."[4:155-158]

Библия, Книга на пророк Исаия:

"Той настина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари: А ние Го счетохме за ударен, Поразен от Бога и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието, докарващо мир, и с Неговите рани ние се изцелихме."[Исаия, 53: 4-5]

Третата по ред световна монотеистична религия смята за Месията, че Аллах Го е изпратил, за да потвърди Тората и му е дарил Евангелието.

Коран, Сура "Ал-Маида" ("Трапезата"):

"И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите.

[...] И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори] за да ви изпита в онова, което ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините! Завръщането на всички вас е при Аллах и Той ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие."[5:46, 48]

Аллах низпослава на Муса/ Моисей/ Моше Тората (Петокнижието), на Дауд/ Давид псалмите, на Иса/ Иисус Евангелието; както и свещения Коран, разбира се, на пророка на третата единобожна вяра, Мухаммад/ Мохамед.

Сура "Ал Имран":

"И ако теб [о, Мухаммад] взеха за лъжец, то и преди теб бяха взимани за лъжци пратеници, донесли ясните знаци и писанията, и сияйната Книга."[3:184]

Сура "Ал-Маида":

"Приехме обета от синовете на Исраил и им изпратихме пратеници. Всеки път, щом пратеник им донесеше онова, което душите им не желаеха, те отричаха едни, а други убиват." [5:70]

Старозаветните пророци за съжаление не уточняват кога точно ще дойде Месията. За последователите на еврейската религия той още не е дошъл, а християните са за тях вероятно една голяма, досадна секта.

Но, както смята например старозаветният пророк Амос, Израил става народ Божи не защото е по-добър или по-висш от другите, а защото му е било отредено да приеме Откровението, да бъде негов съсъд и носител.

"Вие, синове Израилеви, не сте ли за Мене като синове етиопски? - казва Господ. Нали Аз изведох Израил из земята Египетска и филистимци - от Кафтор и арамяни - от Кир?"[Амос, 9:7]

Старозаветният Амос, поразил с проповедта си много свои съвременници, не вярвал, че обредите без праведни дела могат да спасят някого. Нито тържествените процесии, нито пищната украса, нито златото по обковите, може да спаси онези, които вършат зло, тяхното служение и кадене не може да ги откупи.

"Изслушайте това вие, които жадувате да погълнете бедни и да погубите сиромаси - вие, които казвате: кога ще премине новолунието, за да продаваме жито, и събота - да отворим житниците, да намалим мярката, да уголемим цената на сиклата и да измерваме с неверни къпони [...] Няма ли да се потресе земята от това, и няма ли да заплаче всеки, живеещ на нея?..."[Амос, 8: 4-5, 8]

Амос говори и за неизкоренимата мъка на света, загубил Словото Господне:

"Ето, ще настъпят дни, казва Господ Бог, когато ще изпратя на земята глад - не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни. И ще ходят от море до море, ще се скитат от север до изток, търсейки словото Господне, и няма да го намерят." [Амос, 8:11-12]

Между впрочем - както се казва и в Тората, и в т.нар. Стар Завет - преди сътворението на света Руах Елохим (т.е. Духът Божи), витаел над първосъздадените води. "... и Дух Божий се носеше над водата" [Битие, 1:2]. Древноеврейските тълкуватели добавят, че Духът Божий е витаел над света, както гълъбицата лети над пиленцата си, без да ги докосва. Символното значение на гълъбицата/ гълъба - като Дух Божий, или на агнето, принасящо се в жертва, били добре известни и на християните.

Господ на силите, Алфата и Омегата, Началото и Краят е призован в последния час от разпнатия Иисус на арамейски:

"Елои, Елои, лама савахтани", което значи: "Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?".[Евангелие от Марка, 15:34]

Елои, Аллах, Елохим -
Кое е името Ти, Господи?

(Не за да Го споменаваме напразно.)

И защо е така разделено потомството на създадения "от червена пръст" Адам?

Кое е името на Ева/ Хауа? Ное, Ной или Нух е построил ковчег, за да оцелее древният човешки род от Потопа? Исхак/ Исак, Иаков/ Якуб, Лот/ Лут, Моисей/ Муса, Аарон/ Харун, Дауд/ Давид и разбира се, Гавраил/ Джибрил - едни и същи имена на различни езици, в различни предания и традиции, в сакрални стихове, сури, глави...

*

Тук даже и не искам да си спомням, че освен Петокнижие например някои други древни народи имат примерноПанчатантра. Или пък прорицатели, Бодхисатви. Понеже са предания, митове или пророци на т.нар. от нас езичници, понеже ние - т.е. последователите на т.нар. монотеистични вероизповедания - сме прочели всеки в своето Свето Писание - колко важно е човек да почита само Създателя си, който е Един, и да не се кланя на други богове или на идоли.

Изтокът, казано най-общо, има също свои Път и Познание (Дао, както казват китайците). В Дао Дъ Дзин, Книга за Пътя и Познанието на Лао Дзъ, се казва между другото: "Верните думи не са красиви./ Красивите думи не са верни./ Който умее - много се обяснява./ Който обяснява - не умее много./ Мъдрият не е начетен./ Начетеният не е мъдър".⁵ Един друг древен източен тип обяснение на човешкото съществуване е и т.нар. майя, илюзията на съществуването. (Преразказана много сполучливо, между другото, от един западен човек като Херман Хесе в "Сидхарта".) Като споменахме Китай и Индия, няма как да не споменем и Тибет с неговите монаси и древни храмове, молитви, сакрални текстове, заклинания. Можем да се сетим също и за това, колко много "точки на пресичане" има по планетата, колко много места, градове, храмове или ръкописи, в които митовете, преданията, посланията и героите се преплитат.

*

Казва ли ти някой в това море от предания и тълкувания, учения, синкретични митове, истински и лъжеучители, къде точно се е раздалечил, разделил или пък изгубил един или друг от невинаги еднозначните смисли? Къде и как точно, ако щете, Низпосланото Слово се е запечатало в думите, човешките думи и езици - в различни нива на разбиране, редакции, традиции, палми и/или пещери... Възможно ли е да бъде напълно, завинаги и с един "аршин" хванато за всички времена, общества, култури и конюнктури? (Някои смятат, че със събарянето на Вавилонската кула, разделянето на езиците, Бог "счупва огледалото" към Себе си, отражението на своята единственост, създавайки множество "огледала".)

Изглежда все пак за т.нар. западна половина от човечеството, най-общо казано, е по-лесно да приеме и разбере културите на Индия, Китай или Тибет, понеже те са, така да се каже, едната страна на "монетата". Там има примерно Ин и Ян, Път и Познание, Дзен... Символи и знаци.

От "другата й страна" има Име, Име на Бога-Създател. Макар и с боязън произнасяно, обявено, разказано. Чрез три различни ре-лигии, отново свързващи пътища, сюжети, притчи, имена; раздалечаващо и различаващо се Познание с общи корени. Иехова, Аллах или Бог Отец? (А може би просто различни "стълби", пътища към Небето?)

Сред различните имена на Бога, някои, звучали като (1) Ель, (2) Шад-дáй, (3) Ель-йóн, (4) О-лáм, (5) Ц'ба-óт могат да се срещнат в по-късните синодални преводи като (1) Бог, Владика, (2) Всемогъщ, (3) Всевишен, (4) Вечен, (5) Саваот (войнства, войска). Познати са и други като: Творящ, Цар на славата, Силен, Свят, Благословен, Всемилостив, Вечносъществуващ, Един...

Господ на световете, Господ на силите:

"Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Но както небето е по-високо от земята, тъй моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите ми - по-високо от вашите мисли."[Библия, Книга на пророк Исаия, 55:8-9]

"Кажи [о, Мухаммад]: Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова."[Коран, 18:109]

"Моето слово не е ли като огън, не е ли като огън, казва Господ, не е ли като чук, който разбива скала?

Затова ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които крадат думите Ми един от други." [Иеремия, 23: 29-30]

Сред толкова Низпослано Слово дали човешкото слово може въобще да сближи, вместо още повече да раздалечи понятията и познанието ни, способността ни да отсяваме? Да разбираме кое наистина е от Бога, кое, както се казва - от Лукавого? Дали плахите опити на единици, въпреки неизброимите клопки на интелекта, културните различия и недотам чистия разум, могат въобще да подскажат краткия път на Духа във всеки един от нас към сърцето на другия,различния? Краткият път към т.нар. божествена искра в различни души и тела (многобройни като звездите, както Господ обещал на Авраам) с корен дълбоко в Небето.

Йод-Хе-Вай-Хе,

четирите еврейски букви, обозначаващи⁶

Йахве,

непроизносимото Име на Бога

Господ на световете

Господ на силите

Алфата и Омегата

Началото и Краят

Елохим (Елоах, ед.ч.) - библейски еврейски език;

Елохо, Алаха - сирийски;

илах (божество, бог) - арабски - дума, свързана и с

Аллах (Единствения Бог);

Общосемитски корен ел/ил,

обозначаващ идеята за Бога.

*

Ако това има значение за някого, този текст е писан от вярващ човек. Позволил си съвсем скромния опит да открехне някоя и друга страничка от вековния, многопластов, разклоняващ се, допълван и изтриван "палимпсест". На една много дълга, богата, позната и непозната, скривана или не общосвързана история, с невинаги видими еволюции на еднаквост и отблъскване, близост и различност. Стараейки се да не дава предимство на едни или други "букви" от разровените съвсем не толкова надълбоко нива на "палимпсеста".

Или, както би казал Лао Дзъ: "Както има имена, тъй трябва да знаем докъде да спрем с имената."

БЕЛЕЖКИ

1. Цитираният текст е по издание на Книга на Енох на руския изтоковед, изследовател и на кумранските ръкописи И. Д. Амусин - Книга на Енох. // Библиотека Руслана Хазарзара <http://khazarzar.skeptik.net/books/hanokh.zip> (03.02.2007)

Според този апокриф, известен и преди откриването на кумранските ръкописи като етиопска Книга на Енох, новият световен порядък ще се установи с идването на Месия - "син човечески". С идването му се свързва и възкресението на мъртвите, всемирния съд, наказанието на грешниците, въздаването на праведните. Според някои изследователи яркото описание на ада и на рая в Книгата на Енох е залегнало в някакъв смисъл като първообраз и на представите за ад и рай в "Божествена комедия" на Данте и "Изгубения рай" на Милтън. [обратно]

2. Цитатите от Библията, Стар и Нов Завет, са по изданието на Светия Синод на Българската Православна Църква от 2001 г. [обратно]

3. Цитатите от Корана са според превода от арабски на проф. д-р Цветан Теофанов, одобрен от Главното мюфтийство на мюсюлманите у нас: Коран <http://www.islaam.hit.bg/koran/index.htm> (03.02.2007). [обратно]

4. Иехова (според редакцията на изданието на Библията, посочено по-горе). [обратно]

5. Цитатът е според превода от старокитайски на Крум Ацев - Дао Дъ Дзин. София, 2002. [обратно]

6. Според някои изследователи съставителите на Тората в VІІ в. пр.н.е. не виждали нищо осъдително в това, че първосвещеникът назовава "неизреченото Име". Същото се наблюдавало в периода между VІ и ІV в. пр.н.е. Обаче в ранния период на равините произнасянето на личното Име на Бога се допускало само при служение в Храма. В светилището Името се произнасяло така, както се пише, но извън светилището го заменяли с друго. Името на Бога, състоящо се от четири еврейски букви (Тетраграмматон) е предадено в синодалните преводи с титула Господ.

Иисус Христос например не произнасял Тетраграмматона, нито някои от словесните варианти, заменящи забраненото сакрално Име. Иисус, Иса или Джошуа, както биха го превели някои, използвал арамейската дума Абба (Отец). [обратно]

© Мариана Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.03.2007, № 3 (88)