Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Толкова ми липсваш, че излизам
и встрани от себе си живея.
Тялото ми диша. Глади риза.
Гледам го с кого е и къде е.
Тялото ми тича и празнува.
Готви. Оползотворява дните.
Не е сигурно, че съществувам.
Роня хляба. Дишам светлините.
Ставам сянка. Губя се. Догарям,
и дори не смея да попитам
как си.
Как си?
Мигове повтарям.
Някъде встрани от мене скитам.
Как си?
© Мария Донева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.02.2014, № 2 (171)
|