ИЗГРАДЕНА ЛИТЕРАТУРНА ЛИЧНОСТ

Минко Бенчев

web | Подслушани дихания

Това, което бяха Петър Алипиев за Варна, Иван Николов за Хасково, Добромир Тонев за Пловдив, - това, което са Таньо Клисуров и Неделчо Ганев за Стара Загора, Здравко Кисьов за Русе, Красимира Зафирова за Перник…, - това е Деньо Денев за Сливен. Тези, пък и ред други поети и писатели от по ново време, аз свързвам с привлекателното в профила на провинциалния ни литературен живот. “Азбуката за дишане” бе валидна и далече от София, националната орбита можеше да се стигне, а доброто литературно име - да се направи и без в прозореца ти да наднича Витоша. Така си мислех, когато събирах на едно място впечатленията си от подбраните работи на Деньо Денев. След “Сол, вода и звезди” /1998/ и “Слънцето се изповядва в черква за птици” /1999/, където ги виждаме, тия “Подслушани дихания” /2001/ за трети път обобщават създаденото през годините и скулптират писателския му ръст. Основното, ядката на Деньо Деневата същност е, разбира се, поетът, ала в процеса на неговото интелектуално развитие и възмъжаване до поета застават миниатюристът и коментаторът на художествени текстове, вестникарят и есеистът. Критикът. С други думи, пред съда на читателите се изправя една изградена литературна личност. За онези, които не познават творческите й преображения, тя ще бъде направо изненада. Защото повечето нейни компоненти - извън поета - са добивали видимост и стойност по страниците на малко достъпния сливенски вестник… На мене не ми се е налагало да печатам в “Макове” при Деньо, но знам колко правдиви са думите на критика Здравко Недков за ролята на този писател, за широтата на неговия поглед, когато е трябвало без много приказки да се поема отговорност и да се проправя път за разкрепостената литературна мисъл. Така защитата на Атанас Далчев и далчевата линия в изкуството е и негова заслуга. Каквато несъмнено има и в подбора за “Макове” на талантливи пера без надянати идеологически наочници. От тая вече извършена работа е извирало присъствие и самочувствие. Новото томче на Деньо Денев ни среща постоянно с техните естетически еквиваленти и аз с удоволствие ще се облегна тук на стихове като “Часовник”, “Насаме с моята душа”, “Шепа сол”, “Вглеждане в окото на кладенец”, “Житие” и “Трънен венец”, “Вечер” и “Облакът отмина”; ще препрочета доста от лирическите му миниатюри, и в никакъв случай няма да пропусна изпълнените с находчивост и остра наблюдателност негови коментари на наши и чужди поетически и други художествени прозрения. А за накрая съм оставил “Книга за мама” - една възхитителна книга в книгата, - възхитителна по своята нежност, синовна преданост и съдбовност, която би направила чест на всеки от най-добрите ни поети. И вече съвсем накрая ще кажа, че в това време на ширеща се високотехнологична простотия и разгащеност почти във всяко направление на живота писатели като Деньо Денев подхранват искрицата надежда за по-друга участ на българското творческо усилие и на жаждата за културна деятелност.

© Минко Бенчев, 2001
© Издателство LiterNet, 26. 11. 2002
=============================
Публикация в: Деньо Денев "Подслушани дихания", 2001.