|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА ДРУГОСТТА КАТО СОЦИОКУЛТУРЕН ПРОБЛЕМ И ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ Любима Димитрова Треперя от старата родина, в която станах чужденка, Дубравка Угрешич - „Американски речник“ Доколко човек остава чужденец в собствената си родина, доколко ние, хората от Източна Европа, продължаваме да бъдем такива и по другите краища на света? В каква степен усещането за родова памет е свързано с националния идентитет и в същото време ни прави други, различни? Познаваме ли се, ние, балканците? Как балканската другост отглежда себе си и се интегрира със света? Може ли културата да обединява различните, другите, и да означава цивилизованост? Част от отговорите върху тези въпроси ми дават книгите на хърватската писателка и интелектуалка Дубравка Угрешич и интересните наблюдения от апробирането на помагалото „Образът на „другия“ в литературата на Балканите“ в Националната хуманитарна гимназия - Благоевград. Постмодерното време се опитва да направи света глобален, а човека в него - по-свободен, по-различен, и в този смисъл - по-друг. Може ли глобализацията да съхрани индивидуалността, другостта на личността? Неслучайно другостта - като социокултурен и като философски проблем, е част от характеристиките на променящото се време. Понятието другост се свързва с демократичните процеси, започнали в края на 80-те години на 20. век. Дотогава другостта е понятие с неприятни конотации; за нея се говори в позитивен план само в трудовете на шепа интелектуалци. Другостта е новопризната у нас категория, белег за определяне на същността - национална, етническа, локална, расова, религиозна, полова... Особено актуален днес е проблемът за собствения национален идентитет и идентитета на съседите. Признаването на другостта е цивилизованост - тя е част от културния диалог, а не просто от говоренето. Приемането на другия, с неговите различия, е проява на висш поведенчески модел. Признаването на другостта означава преди всичко толерантност, защото истината е истина, когато е и за другите. Другостта преодолява стереотипите. Ако това не става напълно в социума, в литературата се случва непрестанно. Тя е изкуство на свободните инвенции и непрекъснато произвежда другост. В това се убеждаваш и когато прочетеш книгите на Дубравка Угрешич „Американски речник“ и „Култура на лъжата“. Днешното българско образование по литература се преструктурира върху основата на утвърдени хуманистични ценности. Все по-отчетливо се залага не на „дисциплиниране“ на образите, а на тяхното дискутиране. Правейки тези крачки, обучението (разбирай образователните програми) все още е в дълг към литературните и културните тенденции на балканските страни. Слабо се проблематизира образът на етнически другия - като голяма идея за по-нататъшното себеопознаване чрез опознаването на съседите. А мултикултурност означава признаване, зачитане, приемане на другостта. Проведената преди две години в Софийския университет международна конференция „Образът на другия в образованието по литература“ доведе до създаването на проекта на Центъра за образователни инициативи „Да опознаем своите съседи - образът на „другия“ в литературата на Балканите“ и до едноименното учебно помагало. То включва автентични текстове на автори от балканските литератури и библиография за тях. Съставителите от международния екип предлагат текстове от своите национални литератури. Сред авторите са известните нобелисти Иво Андрич и Исмаил Кадаре; отдавна признатите в Европа и в света Йон Лука Караджале (Румъния), Мирослав Кърлежа и Антун Густав Матош (Хърватия), Васко Попа и Данило Киш (Югославия), Горан Стефановски (Македония). Българските съставители - филолозите Албена Руневска, Венцислав Арнаудов и Евгени Зашев, представят откъси от творби на националния литературен канон - за проблематичния българин (Алеко Константинов - „Бай Ганьо“), за нашата народопсихология (Иван Вазов - „Чичовци“), за българина „чужденец“ в родината си и извън нея (Виктор Пасков - „Германия - мръсна приказка“). Концепцията на съставителите включва представяне на „другия“ (българина) пред небългарските ученици. Текстът на помагалото е едно „приключение“ без граници, своеобразен имагинерен свят, който ще се случва в региона, наречен Балкани. Работата върху помагалото в Благоевградската хуманитарна гимназия доказва и илюстрира мисълта на Екзюпери, че „другостта е територия, която няма граници“: учебните практики откриха „други“, непознати зони за социално и културно общуване и говорене между субектите в учебния процес - учители и ученици. А това означава повече опознаване, повече себевглеждане, повече толерантност - необходими качества за живот в обществото във времето на глобализация. Помагалото „Образът на „другия“ в литературата на Балканите“ изработва у учениците нагласи за четенето като случване. Дейностите върху помагалото са своеобразно проявление на „другостта“ - със свободата на прочитите и различните гледни точки на коментар и интерпретация. Идеите и изводите, до които достигнат участниците в дебатите (учители и ученици), могат да се обобщят така:
В съвременния свят висша проява на цивилизованост е отношението към другия. Бихме били съвършено общество, ако реализираме добронамереността на Антоан дьо Сент Екзюпери: „В моята цивилизация този, който се отличава от мен, ме обогатява“. Дали ще го постигнем?
© Любима Димитрова, 2003 |