КОНФАБУЛАЦИЯ

Красимира Джисова

web

Едва, когато завършим произведенията си ,
намираме онова, с което трябва да започнем:
В името на Отца и Сина.
(не знам кой го е казал, но сигурно е било по друг повод)

Мисли си, че знае какво е сюрреализъм. Представя си как Дали рисува слонове и коне с хромозомни аберации, докато гледа втасалия нос на Елена Дмитриевна Дяконова и опипва НЕОбръснатите й крака. После плаща пет лева за билет за най-новата Гоя-екранизация и на излизане от киносалона, след двучасовата истерия по едно сюрреализирано ребро, наречено Маха, се чувства като меценат без банкова сметка.

Вкъщи картината е още по-размазана: децата го дърпат за крачолите на панталоните - искат шоколадови бонбони, а той се скрива в тоалетната, за да си глътне мастика. Те удрят с юмручета по вратата, поливат анцузите си, докато той самоизрежда. Това му се струва също толкова естествено, колкото да предложи на момичето, което всеки ден сяда срещу него в автобуса, да използва коленете му. Много е изморена. Пак е била нощна. Очите й приличат на силиконови балончета. Диша с отворена уста и мачка панталоните, които жена му е изгладила същата сутрин, преди, както обикновено, жълтъците да се размажат по тефлоновото дъно и чайникът да изцвърчи. Лигите на непознатата текат по вътрешната страна на бедрата му и засъхват преди последната спирка, на която той никога не слиза. Просто изпраща едно компактно тяло. Фабулата се завързва и развързва между краката му в рамките на някакви двадесет минути. VITA BREVIS - успокоява се на стъпалата и избърсва потните си ръце в хълбоците.

А денят, започнал без него, се излива в небето. Сънувал е. Шумолене в горните дихателни пътища го връща към оралния абсолютизъм на двутактовото му денонощие. Тютюнът е качествено абсорбиран от белите му дробове, които приличат на корнфлейк, случайно попаднал зад гърдите му, върху които виси златен кръст в името на отца и сина. Колко познато звучи… и сюрреалистично: Отец до отец, син до син, отец-син, син-отец… Няма жени, които да гладят панталони, да ги акордионизират, да ги свалят… в името на отца. Но тази критична поза е несръчен ескиз в сравнение с вината му, която се изхарчва постепено. Купува бутилка Шардоне от Халите, бонбони в златисто фолио от ЦУМ, букет цветя от "Раковски"… Колкото повече натежава пазарският плик, толкова по-пълноценен се чувства.

Булевардите се сгъстяват, хората се притискат един в друг интимно, асфалтът дрънчи, потъва и той се скрива в дупката… В името на отца и сина!

© Красимира Джисова, 2002
© Издателство LiterNet, 16. 11. 2002
=============================
Първо издание, електронно.