КОМУНИЗЪМ FOREVER

Красимира Джисова

web

Четец: Напоследък се забелязва покачване с няколко пункта на ефективността на кампанийните стрийт паради.

Прокашляне.

Тружениците от БСП също побързаха да излязат на улицата и използваха първи май, този култов ден в биографията на всеки член от нашето модерно, постмодерно, социалистическо, посткомунистическо, родово-общинно, династийно, демократическо, предприсъединително, дистанционно и още толкова мултифункционално общество.

Както обикновено, оцелелите след 1997-а пенсионери прииждаха по главните улици, натискаха се о младите работници и работнички, развяваха знаменца и се обичаха всенародно.

Фиксацията на част от това поколение в дългата, недостатъчна и непрежалима Руж Епок е по-обяснима, отколкото светлия устрем на новите членове под трийсетте.

БСП добави към културния си борш “Един за всички, всички за един” и така комунизира мускетарите, вместо да използва по-прилягащото им “Тримата танкисти и кучето”.

Но един Дюма не стига и за да прозвучат глобално,решиха да употребят електронната музика - символ на поколението, на което му стягат границите, което одобрява съюзи всякакви, което пише мнението си по стените, което заради една конфигурация join the nature следва да бъде осъдено по закон, което не трябва да се оплаква, за да е cool, което мрази всичко охлювско и бавно, което не се притеснява да не се доверява на познати, което мъкне буркани по влаковете, на което бурканите бързо свършват, защото други въобще нямат, което поради социалната ножица (Бурдийо) и дори религиозно-идеологическата такава (вярвам им или не им вярвам), поради фантомната средна класа, масовите разпродажби на икономически структуриращи компании, обеднели родители, неактуализирани образователна система и програми, е съгласно да работи за всичко, което носи пари и за всеки.

Любопитно е как хора, които позволяват да се обръщат към тях с “другари и другарки”, да им пускат парчета като “Работници, работнички” и възпоменателното “На всеки километър” (щяло да пребъде в клубовете), успяват едновременно да са на двадесет и пет и да са привърженици на БСП.

Левите използват механизмите за съблазняване на сравнително млада партия, а в същото време подчертават, че имат 114-годишна история и много държат да се докажат пред Социалистическия Интернационал като техно активисти. Така че за тях може да бъде мислено в духа на европейските ценности, но отпреди 150-200 години, когато да си стар перверзник е било все още качество.

Очевидно е, че БСП се опитва да сугестира младия електорат, да го извибрира с електронна музика. Очевидно е, че младият електорат на БСП е обладан от стари духове. Очевидно е, че трябва да скочиш от дванайстия етаж, за да разбереш, че ще се размажеш.