ПЪТЕКА

web

Без война, без метежи и атаки съдбовни,
село мое, загиваш, ала няма виновни.

Ни декрет за отсрочка, нито вест за пощада.
Само няколко старци още радват площада.

Бавно влачат галоши, дребни левчета стискат
за лекарство, за хляба, за раздялата близка.

И очакват с надежда телеграма отгоре,
за да видят отново най-любимите хора.

Примирено и кротко гаснат къща след къща
и нощта милостиво в черен креп ги обгръща.

Тихо старците слизат в буренаците диви.
Сякаш правят пътека между мъртви и живи.

А обратно по нея, щом заспя, и пристига,
сложил звездна отметка дядо в своята книга.

Търси място в съня ми и походка замята -
странен ангел с мотичка и каскет сред лозята.

Там, в небесното село от изселници скъпи,
дето спомена детски баба в кухнята къпе.

И на масата вече слага топла милина,
да закуся, когато по пътеката мина.