КРИЛЕ НА РАЗПЯТИЕ

web

Като някой гмуркач, който бърза нагоре да диша
и последната глътчица въздух в гърдите укрива,

стискаш зъби и търсиш пролука в дълбоката ниша,
по-напрегнат дори от стрелата в самата тетива.

Но какво те очаква отвъд зад гнетящия тътен
на машината прашна, която върти колелото,
щом потресен видя на живота си образа смътен
да напомня криле на разпятие на Голгота.

И разбра, че от словото повече нищо не става,
само дето от сутрин до вечер измъчваш небцето.
Ако няколко думи, отвени от купища плява
ти намерят езика, едва ли ще сринат небето.

Няма кой да ги чуе - щурците задъхано пеят,
мъкнат хляба си мравките, стърже с ренде дървоядът.
Безучастно угасват и светват звезди в полилея
на студения космос и всичко край теб се разпада.

А би трябвало днес да си радостен - стигна средата
и поискаш ли, може с ръка да докоснеш успеха.
Но изписваш сломен: Сляп е тласъкът, който ни мята.
Няма нищо напред и това, че летим, е утеха!