Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОНОЛОГ НА ДОН КИХОТ '96
web
Изразходвани чувства, сетива притъпени.
Ни любов, ни омраза се пробуждат у мене.
На тавана ръждясва като вещ антикварна,
необличана дълго, мойта ризница вярна.
Росинант остарява, Санчо трупа имане.
В глухи мелници хлипат ветрове приковани.
Зад шпионки и брави, с дребни сметки заета,
паметта склерозира на духовна диета.
Запустели театри. Безпарични артисти.
Сервантес не осъмва сам над белите листи.
А залага на бинго и таланта си дави
сред безцелни интриги и пиянски забави.
В усмирителна риза аз лежа на леглото
и напразно опитвам да си спомня живота.
© Иван Манолов, 2002
© Издателство LiterNet,
07. 08. 2002
=============================
Публикация в кн. на Иван Манолов "Криле на разпятие",
Вн., 2002.
|