Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДИЛЕМА
web
Зад крехката повърхност на морето,
сред тишина и огледален хлад
вървях в пространства призрачни, където
отблясъците бавно се топят.
Прелитаха на рибите ятата
и сенките им слизаха, съвсем
отпаднали, надолу във водата,
на дъното към златния корем.
През водорасли с кичури зелени,
по пясъка, осеян от звезди,
в гонитба морски кончета край мене
не жалеха копита и юзди.
Ала не бях добър ездач. Останах
да им помахам само за изпът,
докато вдигат облаци от пяна
и потни покрай мен дорде пръхтят.
Но въздухът ми вече е към края -
ще трябва да решавам: Накъде!
Плътта напира... А духът нехае
и глътките си щастие краде.
© Иван Манолов, 2002
© Издателство LiterNet,
07. 08. 2002
=============================
Публикация в кн. на Иван Манолов "Криле на разпятие",
Вн., 2002.
|