|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АНКЕТА Илиана Кръстева
* * * 1. Държавните образователни изисквания стандартизират образованието, внасят в него необходимата основа за качествата на знанията и уменията в българското училище и очертават онези общозадължителни рамки, които правят това образование ясно и целенасочено. Промени в ДОИ обикновено се правят на всеки четири години, за да отразят динамиката на процесите в обществото, науката и в частност в образованието. Тези промени обаче не бива да са механични и да се „случват“ само защото вече е „дошло времето“, т.е. минали са въпросните четири години. Според мен много по-разумно е те да се синхронизират с предстоящата структурна реформа в българското образование и така по максимално естествен начин да се впишат в нея. Концепцията за нова структура на образователната система, която бе предложена на общественото внимание в рамките на семинара „Либерална политика в средното образование“ (24-25 април, Боровец) от страна на парламентарната комисия по образование в Народното събрание, е модерна, гъвкава, съизмерима с европейските тенденции в тази област и в същото време продължава добрите традиции в българското училище. В общи линии в нея се откроява следната схема: основното образование се осъществява в два етапа (начален - 1.-4. клас включително, и прогимназиален - 5.-7. клас включително); средното образование също е двуетапно (първи гимназиален етап - 8.-10. клас включително, и втори гимназиален етап - 10.-12. клас включително). Съответно в края на всеки завършен етап (може би с изключение на началния) е необходимо да се проведат изпити за установяване на равнището на усвояване на общообразователния минимум и да се издадат съответните свидетелства. Интересното в тази схема е, че тя дава възможност на учениците според интересите и приоритетите си на различна степен от своето израстване и развитие да изберат съответното училище и съответния профил. Това може да се случи след 4., след 7. или след 10. клас. Във втория гимназиален етап (10.-12. клас) се осъществява профилирано обучение по отделни предмети, което надгражда усвоения общообразователен минимум. Етапът завършва с полагане на държавни зрелостни изпити, успехът на които дава възможност за продължаване на образованието във висше училище. Съвсем логично е тази реформа да се превърне в действителност в близките година-две и също така логично е част от нея да са новите образователни изисквания, които да се превърнат в основа на нейното осъществяване. 2. Изпитите след завършен 7. клас, даващи възможност за кандидатстване в профилирани училища, са традиция в българското образование от десетилетия. Те са необходими, за да се отсеят най-подготвените измежду множеството кандидати. В рамките на предвижданата нова структура на образователната система, според която след 7. клас ще се завършва основно образование, тези изпити ще намерят своето най-естествено място. Въпрос на внимателно обмисляне е какъв да бъде техният формат, за да се даде възможност на профилираните училища наистина да осъществят качествен, а не случаен подбор на своите кандидати. Едва ли тестовете, които проверяват по-скоро знания, а не толкова умения, трябва да се абсолютизират. Още повече че те почти нямат традиция в българското образование. 3. Отговорът на третия въпрос се съдържа в т. 1.
© Илиана Кръстева Други публикации: |