ОЛИМПИАДА
(Спорт, култура и фашизъм)^*

Гео Милев

web

Предречено от Гео Милев

Само няколко предварителни думи...

Опре ли работата до публицистиката на Гео Милев, всичко почва и свършва с "Полицейска критика", "Отворено писмо до г. Борис Вазов", неподписаната, но изрично обявена за негова "И свет во тме светится..." и комай това беше. Просто защото по времето, когато четяща България откриваше Гео Милев, литературните пазачи умираха да го изкарват едва ли не комунист; по едно време се заговори дори че уж била изнамерена някаква негова молба за встъпване в редовете на компартията - общо взето странно хрумване, при положение, че иде реч за времето, когато тази партия е забранена, но както и да е...

А Гео Милев е писал неща, които днес звучат като писани сега - именно сега!

Да кажем "Олимпиада" с нещо като подзаглавие "Спорт, култура и фашизъм". По времето, когато бъдещето беше светло, а спортът - масов това потресаващо с прозренията си есе беше задгърбвано, задгърбвано... Беше времето на спартакиадите - селски, градски, околийски и най-сетне републикански - та щеше да звучи твърде двусмислено прозрението на поета, че това, което властта нарича масов спорт, си е стъпка към фашизъм. Много преди стъписващия "Обикновен фашизъм" на Ром и преди апологията на Лени Рифенщал "Олимпия", през хиляда деветстотин двайсет и четвърта Гео Милев го доказва...

Двайсет и четвърта... Олимпийска година. И година на Шестия национален събор на юнашката организация... - сиреч на Съюза на българските гимнастически дружества "Юнак", чието управление пък се е осъществявало от председател, съюзен и... главатарски съвет. Точно така: главатарски! Защото младите хора са били ръководени именно от главатари! Дори се издавало нарочно списание "Главатар" - съюзът "Юнак" въобще е имал твърде последователна издателска и пропагандаторска политика: имало е и друго списание - "Здраве и сила" - имало е вестници, дори и вестник... "Юнашко село"!

Имайте го предвид!

Та, ето я тази статия...

Христо Карастоянов

От една-две години вече спортът става забележително явление в нашия културен живот; културен - понеже спортните клубове стоят в числото на "културните организации", още и затова, че литературни вестници и списания имат постоянен отдел за "спорт и туризъм"; пък най-сетне и затова, че спорт и туризъм се насърчават щедро и любвеобилно от М-вото на народната просвета... Думата "явление" е слаба в тоя случай. По-добре е да се каже: епидемия. Спортна епидемия. Стотици и хиляди младежи не мислят за нищо друго освен за мачове, голове и тимове - спортисти; или за екскурзии и изкачвания до Черни връх - туристи; пък най-сетне и за всевъзможни гимнастически игри - юнаци. Като мълния лети над цяла България девизът: Здрав дух в здраво тяло! Един девиз, от който поне българската младеж няма нужда. Българският народ има в изобилие и излишек "здраво тяло", а липсва му "здрав дух" - т.е. ум. А доколко здравият дух е плод на здраво тяло, може да се види от една манифестация на спортните организации. Напр. на Великден маршируват из София спортисти от цяла България: едри, загрубели момчета, със сиви лица, ниски чела и плоски очи - зад които не се вижда да пламти никакъв "здрав дух"... И не може да бъде иначе, когато тоя дух не се занимава с нищо друго освен с мачове, голове и тимове... Олимпиадата в Париж: България, Ирландия - 0:1 "в полза на Ирландия". Тази радиограма (важно събитие!) се разглася чрез ръкописни плакати из целия град. Спортисти спят цяла нощ при радиостанцията да чакат радиограмата от Париж. И за нищо друго не мислят, за нищо друго не се интересуват. Девизът гласи: Здрав дух в здраво тяло! Интересът е: ритането на топката. Чрез развиването на краката се развива и умът в главата. По този начин прогресът на българската култура е обезпечен. Сигурно!

Затова М-вото на просветата полага особени грижи за спортните, туристически и юнашки дружества. То ги насърчава, то ги препоръчва на учащата се младеж. Когато ний бяхме учаща се младеж, вълнувахме се от пу други стремежи. Напр. спомням си, че в сряда и събота следобед се блъскахме и дори биехме пред вратата на училищната библиотека. Обаче днес учащата се младеж не само в сряда и събота, но през всичките дни на седмицата дискутира най-разпалено дали "Левски" с право е спечелил един гол срещу "Славия", дали спечеленият от ирландците гол на олимпиадата в Париж е бил правилен, или не. И понеже по тоя начин се осигурява културният напредък на нацията, правителството полага големи грижи за закрепването на младия наш спорт. За пътуване на спортните шампиони до Парижката олимпиада то отпуснало 4 милиона кървави народни пари. Но не стига това, та една събота пътниците от софийските трамваи бяха изнудвани с един лев свръх цената на билета - за олимпиадата; който не плати, е бил свалян с полиция от трамвая. За олимпиадата - т.е. за слава и чест на отечеството. Пък и нещо повече: състезанието на българските спортисти в Париж имало и политическо значение...

Политическото значение на спортните, юнашките и туристическите дружества е съвсем ясно. Впрочем всичко е политика. Знае се това. Туризмът подхранва любов към България, спортът и гимнастиката създават здрави тела и груби духове. Това е политиката. Политиката и правителството. Нужната за правителството политика. Нужни са кадри, закалени в дисциплина, фанатизирана в нападателност, изобщо - здрави тела, които по-малко да мислят, а най-добре е съвсем да не мислят. Мисленето е опасно. Властта никога не е имала интерес от хора, които мислят. И това е културната политика на властта: да се създадат хора, които по-малко мислят. Спортът е отлично средство за такава културна политика.

Само фашизмът има доблест да признае, че такава културна политика е връщане "от модерната цивилизация към средните векове", е реакция - "в добрия смисъл на думата"... Но у нас такава културна политика няма доблест (понеже доблестта е голяма рядкост в България) да признае, че е фашизъм. Защото - що е фашизъм, ако не формиране на нелегална правителствена милиция? - Фашистите в Италия, преди да узурпират властта, бяха политическо гимнастическо дружество. Също спортистите и юнаците у нас. Те не са гимнастически организации за култивиране на физическото здраве, а една 200-хилядна фашистка милиция. Под плющенето на трикольора юнашките дружества у нас са също такива политически организации, както "турнферайните" в Германия и "соколите" в Чехословакия. Така наречената любов към отечеството, разпалена до националистически фанатизъм, е тяхната закваска. Иначе не би се дигало такъв шум с юнашкия събор. Няколко хиляди юнаци и юнакини шестват из софийските улици - с музика, със знамена, барабанчета. Някои от тях са въоръжени с чудовищни символи (от дърво) - най-варварски оръжия, като напр. боздугани, маждраци и пр. А някои, ясно и недвусмислено, носят на рамо брадви - емблемата на фашистите.

Тайният класов инстинкт на правителството подсказва твърде вярно защо трябва да се насърчават разните прояви на спорта.

Р.Сл.

© Гео Милев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.07.2013, № 7 (164)

Други публикации:
Пламък, год. ІІ, 1925, бр. 1 (11), януари.