НИЧИЕТО ВРЕМЕ

web

Когато избелява тъмното
и сънни клепките чертаят пак града,
когато тръпне в ризата си въздуха
малко преди съмване,
малко след нощта.

Когато се разпуква гроздето
и висне круша с лъскав жълт стомах,
и още тегне житен дъх във ноздрите
мъничко след лятото,
преди есента.

Щом завърти прозрачното си сито вятърът
и натежава с топъл плод небето,
когато се събират облаци - приятели,
преди да завали,
и слънцето просветва.

Когато трепва в миг сърцето
и затаява дъх преди едно голямо влюбване,
когато още мокро е лицето
след плач,
преди да блесне смях във устните.

Тогава може би, защото, сигурно
е мое и не може никой да го вземе,
прегръщам и обичам силно, много силно
онова - откраднатото, ничието време.

17. 09. 2002