Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НОЩНО
web
Нощ е и в черната бездна
блесва самотна звезда.
Чакам, и плача, и чезна.
Лято е, пак съм сама.
Мирис на нови вселени
носи ми бризът-гамен.
Викат очите зелени -
искат да паднат във плен.
Звънките струни отнякъде
пеят прощален сонет.
Пак съм робиня на вятъра,
пак съм печален поет.
Нощният плач на бузуки
буди душата ми луда.
Скачам и литвам наслуки
към първия срещнат Юда.
Нека пулсират във вените
южните морски окови!
Нека да бъда пак пленница
на урагани сурови!
Искам да лея вълните си
в летния небосвод .
Искам да плачат очите ми.
Искам да бъда любов!
Все едно, краят известен е -
винаги идва зора.
Лунна и дива, и песенна,
тръгва си морна нощта.
Трезво отлитат и чайките,
смело отплува бузукито.
Чезнат внезапно и майските
бризове. Идва и скуката.
Юдата тръгнал е първи,
слънцето вече блести.
Изгрев, удавен във кърви,
бърза да го роди.
Нищо, че краят е ясен,
хиляди пъти видян.
Зная магии опасни,
готвя коварен капан.
Пак ще се връща Юдата,
нощем ще стене на сън.
искам докрай да съм лудата,
влюбена вечно да съм!
© Емануела Карагюлева, 2002
© Издателство LiterNet,
15. 11. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|