|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
САМ Деси Вендославова И той пак е сам. Без мечта, без надежда, без любов. Аз го виждам как тъжно плаче в нощта! Защото… живея в съседния блок. А вие знаете ли защо е тъжен? Защото любовта на живота му го напусна! Вали. Той е на прозореца и плаче. Плаче, а сълзите му падат на перваза на прозореца. Горкият! Беше се влюбил в такава ужасна и егоистична жена. Много злобно същество, повдига ми се! Сърцето й сякаш беше от камък, а душата й от лед! А самата тя беше същинска ледена кралица! Само за пари мислеше, а не за любовта между тях двамата! Той толкова я обичаше, че би дал и свещения си животец само заради нея, а и сърцето му туптеше само и единствено за нея! Даваше й ласки, целувки и грижи, а тя с нищо не му отговаряше. От своя страна тя - ледената - не заслужаваше неговите ласки и грижи. Докато един ден избяга с друг! Сега лицето му не се вижда навън. Преди любовта да го напусне, излизаше често. Това момче е добро. Може да се каже даже, че е много добър! Но защо ли започвам да го обиквам - заради добрината му или заради нещо друго!? Та, аз съм най-добрата му приятелка! Защо пък не!?
© Деси Вендославова, 2002 |