 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ШЕПА СОЛ
На Радой Ралин
От човек и събитие спомен остава -
опашка от гущер в тревата.
Тогава защо се боричкахме ние за слава
и мелнични камъни мъкне душата?
Когато някой от нас си отиде, когато
на снимките после го виждаме само,
отново си казваме: “И нас ще повика земята.
И нашата свещ ще остане без пламък.”
Но бързо забравяме всичко и пак
потъваме във битието.
А то е бездънно. Няма никакъв бряг.
И вълните насрещни бият сърцето.
Ах, сърцето, добрият каторжник, който работи
денонощно за нас - безвъзмездно.
То нищо не знае. Шепа сол е живота ни,
а вечна вода са космичните бездни.
© Деньо Денев, 1998
© Издателство LiterNet,
26. 11. 2002
=============================
Публикация в "Сол, вода и звезди", 1998.