"НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ИСКРИ НА ИСТИНАТА"

Деньо Денев

web | Подслушани дихания

Поезията в книгата “Моят път към истината” от Махатма Ганди. Всеки, който искрено, с отворена душа е пристъпвал в духовните владения на Махатма Ганди, е даряван с щастие. Това е щастието да се потопиш в река, в която тече дълбоката и чиста вода на мъдростта и любовта към човека. И тази вода е словесният еквивалент на един човешки живот, пронизан от страданието и извисен до себеотрицанието; живот, проникнат от идеята за среща “лице в лице” с Бога. Докато неотклонно се стреми към мокша, т.е. към спасение, Махатма Ганди стоически изстрадва “сюжета” на своя живот, който впоследствие описва като автобиография, онадсловена “Моят път към истината”. Страниците на тази мозаечна книга са озарени от поезията. Тази озареност идва от ореола, с който е обвит животът на автора, и от меката и запленяваща светлина на неговото слово. Но изворите на поезията и тук на пръв поглед са невидими. Те са в самите пори на духовното пространство, което заема себеразголващата изповед на Махатма Ганди. Мартин Хайдегер в есето си “Хьолдерлин и същността на поезията” твърди, че “Поезията е словесното сътворяване на битието”. Очевидно той поставя акцента върху словото, което е - условно казано - материалната субстанция на поезията. При такава постановка идва логично въпросът: Възможно ли е да съществува поезия извън словото? В отговор на този въпрос ще цитирам последната строфа на стихотворението “Носталгия” от испанския поет Хуан-Рамон Хименес: “Пее ми се, а не зная за какво... Не е от думи тоя остър изблик, който моето сърце усеща. Туй са звучни аромати, туй са плачове уханни, туй са и очи магични... те се изразяват с ехо.” Другото име на “тоя остър изблик” е поезията. Тя е представена като амалгама от “звучни аромати”, “плачове уханни” и “очи магични”, а е изразена чрез ехо. И след като не е само “Словесно сътворяване на битието”, какво още е поезията? Ето какъв отговор ни дава българският поет Атанас Далчев: “Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината.” Приобщаване е думата-ключ, с която ще отключим сандъчето със златните дарове на Махатма Ганди. А те са три: Идеята, Красотата, Истината. Голямата идея на живота му безспорно се нарича сатяграха. “Сатяграха се възприема - казва Махатма Ганди - като оръжие на най-силните и изключва употребата на насилие в каквато и да е форма. Нейното основно значение е придържане към истината, откъдето е и названието й “сила на истината.” Гениалният ход на Махатма Ганди е, че успява да приобщи към тази иначе позната на човечеството идея не единици, а милиони хора. И от нейното приложение се стига до практически резултат: срината е властта на една империя. И точно в приобщаването на милионите блести слънцето на поезията. Махатма Ганди ни приобщава и към красотата. Верен на себе си, аскет по природа, той не се прехласва пред блясъка на материалния свят, а ни разкрива красотата на човешката душа - като поднася блестящи примери. Ето само два, загребани от Автобиографията: Първият: “Накрая реших да напиша изповедта си, да я предам на баща си и да го моля за прошка” - пише авторът на “Моят път към истината”. ...Той я изчете докрай, сълзи като перли потекоха по бузите му и намокриха хартията. ...Тези перли - сълзи на обичта, пречистиха сърцето ми и измиха греха ми. Това за мен беше урок на практика по ахимса. Тогава не разчетох нещо повече от бащина любов, но днес зная, че е било чиста ахимса, което ще рече ненасилие.” И другият пример: “Старинните черкви на Париж са все още в съзнанието ми. Тяхното великолепие и спокойствие са незабравими. Не може да бъде забравена чудесната архитектура на Нотр Дам, изящността на интериора, красивите скулптури. Имах чувството, че тези, които са похарчили милиони за такава божествена катедрала, явно са го правили с обич към Господа в сърцето си.” Обичта към бога в човешките сърца осветява отвътре черквите. И така: в паметта ни се врязват перлените сълзи на бащата и старинните черкви на Париж - два наистина непреходни шедьовъра на красотата, избликнала от недрата на човешката душа. Нека погледнем и през третия прозорец: приобщаването към истината! Самото заглавие и цялостната атмосфера отъждествяват книгата с една клада на истината. Със силата на мълния просветва в автобиографията признанието на Махатма Ганди: “Истината стана моята единствена цел.” “Истината е като огромно дърво, което дава все повече плод, колкото по-добре го отглеждаш. Колкото по-дълбоко се търси в мината на Истината, толкова по-богата е находката от скъпоценни камъни.”Образно, с предметна мисъл Махатма Ганди като опитен проходчик ни води из галериите на Мината, наречена Истина. В самия край на книгата, в главата “Раздяла”, той ни предлага другата генерална максима на своя живот: “Няма друг Бог освен истината!” “Но истината е твърда като камък и нежна като цвете”. Ето ги двата полюса: Камъкът и Цветето. Между тях тече поетическият ток в “Моят път към истината”. Споделените размисли дотук показват само едната страна на медала. Поезията в разглеждания животопис има и конкретни проявления. Представени са два нейни принца - поетите Рабиндранат Тагор и Нараян Хемчандра. Последният като несретна светулка прекосява небето на Европа - и още по-точно: столиците Лондон и Париж. Махатма Ганди се докосва до поезията още в своето детство. За да излекува страха му от духове и призраци, неговата бавачка Рамбха му предлага да повтаря Раманама - религиозни стихове. Посятите в детството семена дават добри плодове. Раманама и Рам Ракша стават сигурно лекарство за Махатма Ганди през целия му живот - по негово собствено признание. Той силно е впечатлен от стиховете, изграждащи “Гита”. И постепенно поемата става за него “Книга за всекидневно четене”. До нея по сила на въздействието се нарежда “Светлината на Азия” от Едуин Арнолд. Новият завет впечатлява Махатма Ганди най-вече с Притчата за планината. Неговият младежки ум обединява в една свещена тройка “Гита”, “Светлината на Азия” и Притчата за планината, която го подхранва с поетически сокове. И на крилата на поезията той достига до прозрението, което го удивлява: Себеотрицанието е висша форма на религия! Поезията се твори от поетите, но кой може да се нарече поет? Този ли, който неуморно ръси думи върху белия лист? Според Кенет Уайт: “да си поет, ще рече да си отвъд привидното състояние на нещата”. А да бъде отвъд привидното състояние на нещата за Махатма Ганди е обичайно състояние. Само един поетически устроен ум може да роди следната ярка метафора, извлечена от въведението на “Моят път към истината”... “Търсещият истината трябва да бъде по-скромен от праха на улицата. Светът тъпче праха под краката си, но този, който търси истината, трябва да бъде толкова смирен, че и прахът да го тъпче. ”Тази, нека да я наречем метафора на страданието, е развита като философска формула по следния начин: “В прилагането на сатяграха, в ранните периоди, открих, че търсенето на истината не позволява да се използва насилие върху противника, а той трябва да бъде отклонен от своята грешка с търпение и съчувствие. А търпението означава самоизмъчване. Така доктрината стига до значението, че истината се отстоява не като причиняваш страдание на противника си, а на самия себе си. ”Метафората е опитомена. Звездата е превърната в шепа живи въглени. Но нима самите стихове не са живи въглени? Вземам само два такива въглена от “огнището” на биографията на Махатма Ганди, които, според мен, са стихове, излъчващи поезия - и то 24 карата! Първият: “И този, който иска да бъде приятел с Бога, трябва да остане сам или да превърне целия свят в свои приятели. ”И вторият: “Ние всички сме искри на истината.” ...Новалис е оставил един безпогрешен пътеуказател за поетите. В “Хайнрих фон Офтердинген” той пише: “Изворът на поезията се състои в радостта от възможността да разкрием в света намиращото се извън него, с други думи да следваме изначалния стремеж на нашето битие.” Книгата “Моят път към истината” ни разкрива истината за един човек, който е следвал изначалния стремеж на битието. И е станал махатма, т.е. велика душа. А не са ли Великите души Истинското Отечество на Поезията?

© Деньо Денев, 2002
© Издателство LiterNet, 26. 11. 2002
=============================
Публикация В: Деньо Денев "Слънцето се изповядва в черква за птици".