|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧАСОВНИК
web | Подслушани
дихания
Каква бе тайнствената сила, която ме накара
часовника върху ръката на баща ми да навия?
Лежеше той във дървената лодка неподвижен
и спокоен, сякаш целият отлят от восък.
Беше пременен - тъй както никога приживе,
за втората си и последна сватба,
на която той остана ням свидетел.
И вместо музика и весел говор -
траурно ухаеха цветята
и сълзите блещукаха във ямичките на очите.
(На този ден завинаги зазидан бе баща ми
в един жесток кристал от тишина!)
И аз навярно съм видял в часовника щурец метален,
който можеше да смила на трошици тишината
и да пее сред пръстта.
А магическата сила е била надеждата -
глухарчето невидимо, което
с въздуха, издишан за последен път,
из устните отлита.
© Деньо Денев, 1998
© Издателство LiterNet,
26. 11. 2002
=============================
Публикация в "Сол, вода и звезди", 1998.
|