|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАРИЯ ШЕЙТАНОВА Анна Михайлова Почина Мария Георгиева Шейтанова! Родена през 1931 г. в Лом, тя завършва през 1953 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ специалността българска филология. От 1955 г. е учителка в средното училище с преподаване на руски език в столицата, като от този момент целият й професионален път е свързан с българското училище и с обучението по български език и литература. От 1958-а до 1968 г. работи в Първа английска гимназия, като е един от основателите на това училище. В периода 1968-1971 г. работи в гимназията с преподаване на немски език в София. Като учителка Мария Шейтанова бързо спечелва уважението на колегите си и обичта на своите ученици. Задълбоченото познаване на българската литература и прецизната подготовка на всеки урок я утвърждават като един от водещите учители в София. За нея работата с учениците е дълг, отговорност, призвание. Колегите й досега разказват как младата учителка отказва да преподава едновременно в 11. и в 9. клас, защото прибавените 4 часа в 9. клас ще отвлекат вниманието й от задълбочената работа в 11. клас; тя приема да получава по-малко пари, но не и да ощети бъдещите абитуриенти. От 1971 г. работи в Министерството на народната просвета - в началото като училищен инспектор, а по-късно като главен специалист по български език и литература. През всичките тези години до пенсионирането си Мария Шейтанова е авторитетният, утвърден специалист, познат в цяла България. Нейното пословично трудолюбие, организираност и стремеж да прониква дълбоко в същината на разглежданите проблеми респектират. Тя не можеше да предложи нещо недобре обмислено, анализирано. Отличителна нейна черта е стремежът да работи в екип, да се вслушва в мнението и предложенията на другите. В нейната стая на малката масичка са написани всички указания, редактирани са програми, анализирани са постижения и пропуски. Безкрайно безкористен и честен човек, на Мария Шейтанова е дълбоко чуждо желанието да се самоизтъква, да подчертава това, което е направила. Не пожела никога да стане член на авторски колектив, да предложи своите разработки за самостоятелно издание. Но в замяна на това умееше да се радва на всеки успех на колегите си, да ги подкрепя и насърчава във всяко тяхно полезно начинание. Голямото дело на Мария Шейтанова е Националната олимпиада по български език и литература. Повече от година беше необходимо, за да се убедят в началото на 80-те години тогавашните ръководители на Министерството на просветата колко е необходимо изявените ученици по литература да имат възможност в едно благородно състезание да покажат своите умения. Олимпиадата съществува вече 20 години. За този период някои от първите „олимпийци“ се утвърдиха като изявени млади учени и техните постижения Мария Шейтанова следеше до последните си дни. Пет години (от 1983 до 1988 г.) Мария Шейтанова е член на редколегията на сп. „Български език и литература“. Раздялата с учителката, с литераторката Мария Шейтанова е тежка и мъчителна за нейните приятели и колеги. В нашата памет Мария Шейтанова остава с изключителната си всеотдайност към българското училище, със своята принципност и честност, с невероятната си човешка доброта.
© Анна Михайлова, 2001 |