ПИСМО ДО ПЕТЪР АЛИПИЕВ

(1)

Атанас Далчев

web

София, 3 октомври 70

Драги Алипиев,

Оня ден се видях с другаря Пантелеев, още облечен с костюма, който е носил като делегат на Конгреса на социолозите. Той самият ми се стори интересен обект на социоложко изследване. От него научих, че ти нещо много си се страхувал за съдбата на "Антологията"^*. И затова бързам да те успокоя.

Антологията е почти готова. Остава да се приберат някой и друг превод. Когато Муратов, който е сега на почивка в Хисара (умори се човекът от тези антологии), си дойде, ще прегледаме всичко, ще го стегнем и в края на месеца вие ще имате Антологията - пет месеца преди определения срок. Да видим тогава вие колко ще бавите издаването й.

Но когато излезе от печат, можете спокойно да празнувате Празника на поезията.

Споменах за този празник и си спомних твоето стихотворение за щурците. То е едно от двете-трите работи, които човек може да прочете в новия брой на "Литфронт". Сега вече си не само успокоен, но, вярвам, и зарадван.

"Островът, роден от морето" допреведох и редактирах. Жена ми го пише. За 4-5 дни ще го изпратя във Варна.

Докато превеждах книгата, добих желание да преведа още нещо - не много трудно, разбира се - от френски. Миналата година ти ми спомена за две романчета от Жул Верн, едно от които е запланувано за идната година. Бих го взел, но с по-дълъг срок, и с условие, че ще носи преводът името на дъщеря ми, макар и да го правим двамата.

Знай, мили, че от превода няма никаква прокопсия. Работиш пет-шест месеца, а от хонорара не можеш да проживееш и два. Остави, че хонорарът е извънредно нисък, но от него ти вземат данък, плащаш писането на машинописката - два пъти, 2 на сто за Писателския съюз, едно и половина за самооблагане, общо данък 20%; прибави две преписвания на машинопис 25%, получаваш на ръка половината.

Ето оня ден трябваше да получа 300 лв., а ми дадоха 238. Как ти се струва. Но какво да правя? Романи не мога да пиша. Стиховете, и да мога да ги пиша, не ми носят пари, а само огорчения.

Аз ще превеждам, а Божидар Божилов ще пише стихотворения за престарелите преводачи, които превеждат с усърдие, "достойно за мъка и затвор". Заплашва ги, виждаш, със затвор. Ако не вярваш, прочети стихотворението на Божидар отново.

Дали издателството във Варна няма да се покаже също тъй сурово, когато му свършим работата и поискаме възнаграждението си? Нека се надяваме, че това няма да стане, защото между съдиите ще имаме все пак един поет и един благосклонно настроен към нашето преводаческо усърдие човек.

Хайде бъди здрав, драги ми Пешо, след като те успокоих, успокой и ти твоите колеги и ги поздрави во главе с вашия директор.

Твой: бай Атанас

П.С. Ще те моля много, когато получиш превода на "Острова", да ми изпратиш веднага аванса (подч. авт.). Също тъй да ми кажеш кога излиза Житков и за кога мога да разчитам да получа остатъка от хонорара за него.

Останал съм без пари. Вярвай ми. Не смятай, че си ме хванал в противоречие: със споменатите 238 лв. трябваше да погасявам дългове: вноски за апартамента, три месеца стол в Съюза и др.

Какво стана със стихотворенията, които ти пратих? Преведе ли ги? Побързай, че инак ще ни дадеш основания и ние да бавим.

Все същият бай Атанас

© Атанас Далчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2005, № 8 (69)

Из личния архив на сем. Алипиеви.
Архивът е предоставен на Център Българистика към Катедра "Българска литература" при ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".