ЕСЕН

web

Светът е пълен
с вашта доброта.
За мойта вече
даже няма място.
Листата падат и така небето
изглежда ми напълно пожълтяло.
Разбирам,
че единствен вариант,
за да се срещнат всички помияри
(да се чете - пороя над града),
е този - скуката да ги сплоти.
Те ще я смелят
до последна кост в пастта си,
ще я надмогнат,
без туй
дори за миг да промени съдбата.
Светът е пълен с толкоз доброта...
гореща, чужда.
А аз не виждам и не чувам,
и крача редом с теб,
и пророкувам:
"Но ти ще видиш
още тази нощ -
над този град небето ще се срути!"
А вятърът отнася
куп листа.
Макар и болна,
още се разхождам.
Изчезна нещо - даже не успя
да ни изпрати
дървеното свое SOS.

© Валжина Морт
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet, 21. 09. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама", 2000.