 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Най-напред със омразата мерим си ръста,
после с друго.
Той започна със любовта.
Но когато разпнаха го вече на кръста,
бе до дъно изпил неизбежната мъст, а
обичта си оставаше само мечта.
И тълпата го зяпаше тъпо - съвсем обичайно.
Той издъхваше, но се мъчеше дълго, отчаяно,
оправдание да намери поне: "Но защо?"
Не намери...
Понечи да викне срещу света:
"От омраза! Че другото - после ще дойде то!".
И все пак не отвори окървавена уста.
© Уладзимир Някляев
© Янко Димов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
26. 01. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.