Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЕЛРУСКА ПЕСЕН

Тази песен, старинната...
                          Та кой ще я вади от нафталина!
И защо ни е? - носи мъка парлива, печал и вражда,
в нея има голтаци, чер хляб и ръждива вода,
незапалена печка, и сняг е затрупал комина.

По вековните нейни пътеки и облакът ръси
едри сълзи, и вятърът блъска гърба ти в степта...
За какво ми е тя!
                          Но с приятели щом събера се,
като просяк несретен накуцва към масата тя.

По лицето й - тъмни петна - от сълзи ли, от кръв ли,
белег стар изпод дрипите вехти от зъби на звяр.
На устата през черната дупка навъсено фъфли:
- Би могъл да предвидиш единствено туй,
                          за което таиш спомен стар.

Ще извикам пиян: "Стига, скитнице! Вещице дърта!
Ти оплакваш ме, а? Аз не съм ти ни брат, ни другар!
Я се махай оттук!"
Но тя мрачно и зло се извърта:
- Би могъл да предвидиш единствено туй,
за което таиш спомен стар.

Би могъл да предвидиш...
ако аз тази песен не знаех
и не бях зарад нея в дуварите блъскал глава,
и над вашите гробове да не беше тя шум на трева,
бих насъскал сто песа по нейните дири да лаят.

Бих копал вълчи ями навред, тънки примки бих крил
и по всичките нейни пътеки бих сложил коварни капани,
бих я бил и натирил - за ужас и присмех да стане,
бих изтръгнал езика й, бих я без жал ослепил.

Да й види дамгите светът и да бяга от нея,
както бяга от чумав, със страх, от страха по-голям.
Съжалявай сега, ха реви!
                          Вече трапове зеят,
                          вече кучета лаят
                          и вече съм сляп и съм ням.

От прахта се предпазвам със своите длани студени,
аз съм ничий и сам, и вината ми става сълза,
затова по следите й боси виновен пълзя
и целувам дълбоките рани и белези нейни.

Аз зад ехото злобно на тоя живот ще я чакам -
тя до мене ще бъде, когато вървя към Христа.
Тя за мене се моли и проси, и мене оплаква -
просякиня, съпруга... любовница... луда... сестра.

 

 

© Уладзимир Някляев
© Янко Димов - превод, 2000
© Издателство LiterNet, 26. 01. 2004
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама", 2000.