Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УТРИН ЕСЕННА, В ЗЛАТО ОСЪМНАЛА...
web
Утрин есенна, в злато осъмнала!
Ти по чар си една на света.
В пущинаците къпе се слънцето
и не стига до дъното в тях.
А листа се завихрят по селото
като рой пеперуден. Сега
ще се вдигне, разпръсне, застели той,
ще посипе със злато брега.
Как да спрат бреговете разбрежени
този есенен, пъстър мотив!
Прозвънял, над елите наежени
той кънти и се лее красив.
Приюти, прислони на сбогуване,
запомни, съхрани този ден,
който - златен - с листата лудуваше
над ливади и лес обгорен.
И разсипа ги той, и разпали ги
върху спомени, болки, треви.
Най-горчив е мигът на раздялата -
може той и сърце да взриви.
Не скърби, не тъгувай - сред грижите
в тях не ровя за щастие аз,
зад блатата трепти, зад стърнищата
свети пъстрият есенен яз.
Не тъжи! Ето - плачеш. Напразно е:
ще се върна. Помни: ориста
не на всички е тук да угасваме
като тези печални листа.
Утрин есенна, в злато осъмнала!
Пребъди с красотата си ти!
Зад дъбравите скрива се слънцето,
небосклонът - карминен - пламти...
1922
© Уладзимир Дубоука, 1922
© Елена Алекова - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
01. 08. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.
|