ГЪЛЪБИЦИТЕ

web

В деня, когато гълъбиците започнаха да кацат върху стряхата й.
Смразяващото гукане, звукът на нещо накипяло.
Странно, мъглата падаше приятно в утрините край прозорците
и до обяд се вдигаше за няколко часа,
завръщаше се следобяд, за да обвие къщата, така че
гукането на гълъбиците да зазвучи по-силно.

Тя пълнеше отново хранилката
пред прозореца на кухнята. Изсипаните
зрънца просо във дългото коритце.
Щурмуваха го със крилца сипки и синигерчета,
кацнали на металните пръчки. Когато гълъбиците дойдоха,
изплашените малки птици излетяха.

Съседите се сърдеха за гълъбиците, че били много и
трошали покривите. Съседите й почнаха да ги ловят.
А вечер тя излизаше да пусне птиците на свобода.
Завръщаше се в осветената си къща, измиваше чиниите,
нареждаше ги да се отцедят във бялата сушилня, а гълъбиците
отново пърхаха под стряхата й, върху покрива, притихнали сега,
така че можеше в съня си да чува единствено сирени за мъгла,
провикващи се откъм тъмния и влажен залив, сирените
със тихия си, непрестанен зов.

© Уенди Баркър, 2002
© Минка Параскевова - превод, 2002
© Издателство LiterNet, 20. 10. 2002
=============================
Публикация във в. "Литературен форум", бр. 27, 17. 09. 2002.