ХЕР ЛЕМАН Е МЪРТЪВ

Томас Ритер

web

Преди

Началото на хер Лемановия живот не беше особено впечатляващо. Още от самото си раждане той знаеше, че някога на неговия гробен паметник няма да е написано нищо. Скука. Още преживе. В една непрекъснато въртяща се към центъра си спирала на времето също като грамофонна плоча неговият живот се стреми към онова притегляне, което и всички ние следваме. Понякога.

Добро утро!

Всяка сутрин едно и също. Нищо. Чаша за миене на зъби и загубени погледи започват деня. Хер Леман е точен. Той никога не е неточен. Никога. Думите изчезват в мозъка му. Дрън-дрън. Архивират се автоматично. Възпроизвеждането им не функционира. Репродукцията на скучното, като че ли чакаме цял живот.

Don’t be a hero!

Времето на хер Леман се стапя в микроскопични частички време, още по-фини от наносекунди и има емоционалната интензивност на чаша вода. Някъде между Бремен и Цугщпитце. Снимка!

Теория на кратките пътища.

Хер Леман има една теория - теорията на кратките пътища. Ако можем да съберем всички кратки пътища, така си мислеше той по пътя за вкъщи, и ги разделим на техния брой, то така бихме могли да уловим най-краткия път. Така бихме могли да си спестим време, което ще ни се изплати в края на живота. Мечтата му.

Словесно богатство.

Хер Леман притежава изключително изпипано спрегнато словесно богатство, рядко бедно на прилагателни и граматични времена. Всичко се стопява в Сега и Тук. Консистентност като сироп от цвеклена захар - като онзи спомен от детството на хер Леман, когато той изсипа сиропа в полите на противната си леля.

Времето е вертикално.

То се движи от пода до тавана. Часовниците във всекидневната на хер Леман вървят отдолу-нагоре с точно по-една минута напред. По-този начин той искаше да изравни постоянните отклонения на времето. Можеш да ги почувстваш, ако дълго време седиш съвсем спокойно. Просто така.

Стрелката, посочваща секундите

Хер Леман може, точно като стрелката на секундите, да нареже парчетата на своя любим салам “Мортадела” на най-тънки парчета, без да се нарани особено много. Тази перфектност му струваше върховете на два пръста и часове наред в упражняване по рязане.

Плетка на ромбове

Тапетът във всекидневната на хер Леман е на жълто-сребърни ромбове. Ромбовете спомагат храносмилането и ускоряват по-този начин ежедневието, така смята той. Посетители не приема никога. Кой ли би дошъл?

Слънчево затъмнение

Хер Леман се информира в библиотеката, когато настъпи слънчевото затъмнине. Два пъти дневно той упражняваше слънчевото затъмнение със завесата си, за да не пропусне точния момент. Той го проспа.

Зима

Студ се проточва по улиците. Хер Леман мръзне. Той мръзне повече от служебната си чанта, която внимателно е обвил с целофан и подложил отвътре с найлонови торбички. Когато по цели часове трябва да чака трамвая, това си е чисто и просто предпазна мярка за сандвича с мортадела.

Друг пол

Всяка сутрин хер Леман минава покрай будката на фройлайн Майер и си купава вестник на турски, само за да улови погледа й. Хер Леман не знае турски. А фройлайн Майер си пада по Мехмед.

Кулминационна точка

Събитието на живота му беше онази викторина на един от градските радио-канали, където той се обади с треперещ глас, забрави адреса си и въпреки това знаеше правилния отговор. На следващия ден го заговори домакинът. Най-големият му триумф.

После

След живота на хер Леман не ще настъпи нищо. Толкова, колкото силно е и влиянието му, когато преливащата се в различни цветове пеперуда пляска с крилете си в жадно влажната Амазонка. Така той си върви и днес по същия път, по абсолютно същото време на работа. Точно.

И нещо повече...

Обувки

Хер Леман носи обувки номер 45. Досега без никакви проблеми. Неговият вкус кореспондира с разпродажбите на Дайхман. Тъй като обувките са изложени дневно на едно и също напрежение, те издържат изключително дълго.

Никаква толерантност!

Хер Леман не познава толерантност при алкохола. Чашата с бира трябва да бъде пълна до определената от ДИН мярка. Хер Леман и без това е единственият консуматор на бира в Германия, който е представил бирените си чаши на службата за мерки.

Бърза помощ

Хер Леман е болен. Той натиска копчето за бърза помощ по телефона и чака. Десет минути по-късно пред къщата пристига пожарната. Хер Леман отваря прозореца и им извиква - щом така или иначе ще идват нагоре, поне да му донесат и чая против настинка.

Война

Война е, се казва по телевизията. Хер Леман проверява, седейки на дивана, дали старата униформа от Вермахта, която той беше купил от вехтошарския пазар, все още му приляга. По-добре, отколкото да нямаш нищо.

Планиране

Планирането е всичко. Понякога нищо. Планирането се нуждае от цели. Хер Леман има цели. Той иска да замаже всички врати, когато стане на 60. За да даде нов смисъл на живота си. Така казва той.

Малката катастрофа

Хер Леман претърпя малка катастрофа. Нищо особено, но с последици. Той се хлъзна върху чудовищно плюшеното килимче пред ваната, чието ярко червено беше започнал да харесва. Разля се кръв, ръката му също изглеждаше някак си друга. Той професионално подсигури мястото на произшествието, за да не пострада никой.

Изгрев

Една сутрин хер Леман застана на входната врата, слънцето проникна в иначе тъмната странична уличка с поставените на стената велосипеди. Червена светлина нахлу в тясното пространство и хер Леман изпита за първи път в живота си копнеж просто да се разтопи в тази светлина.

Почивка

Хер Леман е в отпуск. Той трябва да си вземе отпуск за почти 300-та дена, които му се натрупаха през последните няколко години. Но къде да отиде. Леля му е все още сърдита. Майка му прави само кюфтенца със сос, онези с много каперси. Бе-е-е. Ах, мисли си хер Леман, да взема да отида пак в града.

Домашните животни са забранени

Вълнистото папагалче на хер Леман пое един ден пътя на всяко земно същество на планетата. Хер Леман има нужда от домашното животно, то носи топлинка, казва той. С кафеза в ръка той изхвърча от къщи в посока към зоомагазина, за да запълни колокото се може по-бързо загубата. На стълбището той се сблъсква с домакина. Неприятно чувство се промъква в него. Аз, аз, пелтечи той, искам да подаря на някого този кафез. Без възражения. Слава богу.

Средноевропейско лятно време

Средноевропейското лятно време е добро за хер Леман. Смяната на времето от 2 на 3 часа той планира съвсем педантично всяка година. Точно на секундата всички часовници трябва да бъдат наместени. Това е логистично предизвикателство, за което той в повечето случаи си взема два дена отпуск. Тогава, казва той, може да почувства времето.

Аларма за Кобра 11

Хер Леман има телевизор. Той не е голям, но достатъчен, за да гледа Кобра 11, което и той прави съвсем редовно, но понякога забравя да нахрани птичката си. Просто само думата Аларма го наелектризирва. Така, че нощи наред не може да заспи.

© Томас Ритер, 2004
© Людмила Аймер - превод, 2004
© Издателство LiterNet, 05. 03. 2004
=============================
Първо издание, електронно.