МОЯТА РОДИНА

web

Тя преждевременно е остаряла,
сякаш живее във сън мътносин.
И от косата й,
                        рошава,
                                     бяла,
дъха чернобилски злобен пелин.

Тази жена на карбол ми мирише.
Свят й се вие,
                        залита встрани.
В рани лицето,
                          несигурно диша,
цялата в обриви
                             и синини.

Тази старица, почти глухоняма,
стиснала устни...
                              - Поне замучи!
Жест да направи,
                              но няма желание -
пръсти отпуснати, мътни очи.

Тази старица пред мен,
                                        полужива,
пада безсилна
                          във моите ръце.
Страх вече няма
                             в очите й сиви -
болка до болка, сърце до сърце.

Моли ме:
"Сине,
            мойте коси
само помилвай,
                            недей се гнуси."

Страда невинна
мойта Родина.

© Сергей Законникав
© Стефан Поптонев и Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet, 19. 09. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама", 2000.