ВИШНИТЕ

web

Слизам надолу по мрачните неравни стъпала
през зимата за буркан от вишни, долу,
където лавицата се огъва под тежестта
на огромното тегло на новата реколта.
Замислих се за лятото
и за едно друго стълбище, където сам-самичка
вадех костилките с изкривената фиба,
и ги трупах в бялата метална купа.
В кухнята през юли бе горещо и бе още
по-горещо, когато парата излизаше от врящия казан:
мама си изтриваше лицето със престилката
и скърцаше със зъби, докато пълнеше бурканите.
Носех ги в мазето по два или три наведнъж.
А другите буркани, под фаянсовата мивка
бяха квадратни, не кръгли,
и сокът в тях бе златен
като коледни звезди, не бе червен...
Когато ги отваряше, те не пукаха.
А тя започваше след пет
и продължаваше до късно през нощта,
когато къщата бе пуста
и никой не я вижда как залита нагоре по стълбите.

© Сузън Гънтър, 2002
© Минка Параскевова - превод, 2002
© Издателство LiterNet, 20. 10. 2002
=============================
Публикация във в. "Литературен форум", бр. 27, 17. 09. 2002.