КОСТТА

web

Докато ме изпиваше под масата на първата ни среща,
потърси в чантата си за цигари,
щом се притиснах в уютния ъгъл на кръчмата,
фокусирах слабичката ти красота през "Гинес"-а
и притока на твоите находки:
половин десертче "Марс", карминово червило.
И сякаш това трябваше да е добър знак,
постави в ръцете ми кадифена торбичка,
мъх, стегнат от пухче,
и аз успях да напипам парченцето вътре,
частица от изгнила топка за голф
или камъче. Разкри го пред мен:
артритният хълбок на баща ти,
костната бучка, изрязяна прилежно от хирург,
заровена с прекрасните ями на един далечен свят.

Сребърно ковчеже над камината в твоята стая,
пепелта от тялото му в прозрачно пакетче,
поиска да го подържа -
сухите песъчинки на една пустиня през найлона.
Ти все още се бавиш, безсънна,
в розовия мираж на великите пустини,
за където всички кости трябва да се отправят.
Твърдеше, че пиеш като него
и докато ми го държеше, пожела да узнаеш
какво било да имаш топки,
какво било.
Лежах на розовите чаршафи,
усещане за коприна и пясък, заслушан,
забавен от бледото трепкане преди зората,
където бащите идват да се разхождат.

© Стивън Дънкън
© Петя Глеридис - превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.05.2004, № 5 (54)