* * *

web

Ту надежда, ту рана -
дните си не броиш.
Като кон на хармана,
в кръг вървиш и вървиш.

Някой път се откъснеш -
глътка въздух във зной
да поемеш.
И бързаш:
чака те нов завой.

И с надежда неясна
се понасяш напред:
там поезия властва,
младостта е пред теб.

Истина и измама -
как ще ги различиш?...
Като кон на хармана,
все вървиш и вървиш.

Дните литват на стреме,
без да спрат своя ход,
към последния земен
мълчалив небосвод.

Своя дял не проклинам,
ни от скръб съм терзан...
Аз съм вред на прашинки,
на сълзи разпилян.

И по пътя след мене
ще останат следи
от слова съкровени
и горчиви беди.

Радостта беше малко.
Горестта натежа...
И какво? Съжаляваш?
Да, за всичко тъжа.

© Пимен Панчанка
© Теодора Ганчева, Христо Попов - превод, 2000
© Издателство LiterNet, 26. 12. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама", 2000.