ПЬОТР БИЦИЛИ. ФОТОАРХИВ

Галина Петкова

web | Салимбене и Пушкин

Познатата иконография на Пьотр Михайлович Бицили е изключително бедна. Внучката му си спомня, че професорът не е обичал да се снима. Запазените фотографски образи не документират публични изяви на учения и едва ли успяват да представят неговото вписване в културното пространство на руската емиграция или в българския академичен живот. Предложените тук свидетелстват по-скоро за частния живот, за преживяванията в кръга на семейството и приятелите. Публикуваните 8 снимки са от личния архив на внучката на професора, г-жа Елисавета Иванова-Аначкова, която любезно ги предостави за настоящето издание.

Проф. П. Бицили със семейството си

Отляво надясно: по-малката дъщеря на професора - Мария, съпругата на П. Бицили - Мария Тимофеевна, по-голямата дъщеря на професора - Анна, и проф. Бицили. Снимката вероятно е от първата половина на 1920-те години.

Семеен портрет

Професор Пьотр Бицили заедно със съпругата си Мария Тимофеевна Бицили (1878-1959), камерна певица. Снимката е без дата.

Проф. Бицили край София

Снимката вероятно е от първите години след пристигането на П. Бицили в България през 1924, но не по-късно от края на 1920-те. Семейство Бицили прекарва обикновено летните месеци извън София, най-често в Княжево. Павел Маркович Любошчински (1906-1992) си спомня, че запознанството му с професора става през 1926 г. именно в Княжево.

Тук ироничното фотографско око очевидно фиксира някоя от тези почивки край София. П. Бицили е заедно със сина на сестрата на П. Любошчински София Марковна Бакунина (Любошчинска) (1889-1979) - Сашкò (Александър) Бакунин.

Официалният портрет

Вероятно снимката е от втората половина на 1930-те години.

На гърба на снимката с молив е отбелязано: „Петър Бицилли”. Почеркът е на по-малката дъщеря на професора - Мария Петровна Бицили (1917-1996).

Бицили и неговата внучка

Снимката е направена на 25 октомври 1937 г., когато първата внучка на П. Бицили - Елисавета - става на една година. До малката Елисавета са майка й, по-голямата дъщеря на професора, Анна Петровна Иванова (Орехова-Бицили) (1902-1982), и проф. Бицили.

Проф. П. Бицили и първата му внучка - Елисавета

Снимката е от началото на 1940-те години.

Бицили на Персенк

Отляво надясно: проф. П. Бицили, Клавдия Василиевна Флоровска (1883-1965), Сусана Николаевна Любошчинска (1919-2012). Зад К. В. Флоровска - колега на Павел Маркович Любошчински (1906-1992).

Сред приятелските на семейство Бицили в кръга на руската емиграция в София е това на Сусана и Павел Любошчински. От 1936 до 1945 г. Павел Любошчински работи в лесничейството на връх Персенк, като през 1939 г. е назначен за негов директор. През 1943 г. техни гости са членовете на фамилията Бицили. За отношенията между двете семейства разказва в спомените си С. Любошчинска (1998, ръкопис).

До професор Бицили е Клавдия Флоровска, приват-доцент на Новоросийския университет (1919), сестра на професорите Антонин Флоровски (1884-1968) и о. Георги Флоровски (1893-1979). Ученичка на известния руски медиевист Иван Гревс, Клавдия Флоровска има интереси, сходни с интересите на Бицили в областта на романското средновековие и ранното францисканство, специализира в Италия, работи във Ватиканската библиотека. Емиграцията през 1920 г. срива нейната академична кариера, в София тя преподава латински и старогръцки в различни гимназии, занимава се с преводи. Репатрира се през 1955 г. заедно със семейство Любошчински. Погребана е в Переделкино.

Използвам случая да благодаря на Сусана Николаевна Любошчинска за съгласието тази снимка да бъде публикувана, както и за интересните сведения за проф. Бицили и живота му в България, разказани от нея и покойния вече Павел Маркович по време на нашите срещи през 1992 г. в техния дом в Подмосковието.

Снимката с очилата

В тази поза професорът е обичал да чете, разказват близките му. Снимката е направена вероятно през 1943 година по време на лятната почивка на семейството в лесничейството на Персенк от съпруга на по-голямата дъщеря на П. Бицили - Петър Иванов (1903-1966). Нарекох я „снимката с очилата”, заради случилото се след фотографирането: по време на това гостуване професорът си загубва очилата и после до края на дните си не „успява” да си направи нови.

© Галина Петкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2004
Пьотр Бицили. Салимбене и Пушкин. Варна: LiterNet, 2004