|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТИГА!
web
Листи кленови падат сега,
уморени застилат
земята.
Като нас ли наесен, в тъга,
ден след ден ще потъват децата ни?
Пие костите - някак сами
изкривяват се нашите стави...
Но си мислим: „Не ще ни сломи!" -
всеки точно в това се надява.
Но долавяме в намека тих
или в някой изплъзнал се стих:
„Остаряваме в бедна страна,
радост няма дори и в съня.
И вратът ни е стегнат в хомот,
а нозете - в цървули корави,
на софрата - ни хляб, нито плод,
тежка мъка гърлата ни дави"...
Стига!
Стига, най-сетне,
нека
спрем да пъплим едва-едва
все по стръмната своя пътека,
все по хлъзгавата трева.
Вместо милост да просим ничком,
от съдбата си - дни добри,
да се молим,
да коленичим,
нека пламнем! За миг дори.
Някой друг ли би дал ни сили?
Кой би спрял наште сълзи днес?
Стига,
нека напрегнем жили,
да се борим до смърт със чест.
Листи кленови падат сега,
уморени застилат земята.
Няма,
няма такава тъга
като нас да терзае децата!
1942
© Наталя Арсенева, 1942
© Янко Димов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
15. 11. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.
|