|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАТО СИВА ВЪРБА
web
И дъжд, и мрак...
Пустей душата.
В студената далечина
ще тръгна аз като върбата,
за да намеря тишина.
Ще пусна корен в тъмна глина,
кора и мъх ще облека,
ще разклоня ръце невинни
над сънно-сивата река.
И както е живял отвека
околният свободен свят,
ще пия аз мъглата лека,
и ще засявам пух крилат,
ще вземам в клоните превити
от жадно слънце топлина,
ще слушам как жужат пчелите,
ще зреят тихите зърна.
Веднъж ли лято я погали,
веднъж ли я заметне сняг -
че съм лудяла и пламтяла,
не ще си спомня вече пак.
И под кората моя няма
тъй непосилно да тупти
сърце -
подвластно на измама,
на истини
и на мечти.
1944
© Наталя Арсенева, 1944
© Янко Димов - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
15. 11. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.
|