Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИЗТОЧНО ПРЕДАНИЕ
web
... Тя насън му се явила,
той наяве я намерил:
като лотос бяла, мила,
а косата - облак черен.
И сиракът я поканил
у дома си за невяста.
Над стрехата - приковани
патици в резба прекрасна.
Патици от дядо. Те са
за късмет и за закрила.
А под тях гнездо от песни
лястовичка си е свила.
Двамата гнездо да имат,
да са здрави и честити...
Ала слух във ден предзимен
паднал като гръм в душите.
Скитник казал, че за нея
стягат къща без прозорци,
а пък той ще доживее
до шейсет, че и отгоре.
Не живели - и раздяла?
Не! Смъртта е тук безсилна.
Всичко да делят изцяло -
тъй и двамата решили.
И до старост доживели,
както още се говори.
Побелели, помъдрели
като най-щастливи хора.
Може пътят да е тежък,
но ще си го извървите,
щом животът, груб и нежен,
със любимия делите.
1975
© Максим Лужанин
© Стефан Поптонев - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
16. 12. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.
|