|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАРИНА ЦВЕТАЕВА Марина Цветаева е родена на 8 октомври 1892 г. в Москва в семейство на професор по изкуствознание. През 1902 г. заболява от туберкулоза, пътува със семейството си в Италия, Швейцария и Германия. През 1908 г. завършва гимназия в Москва, заминава за Париж, посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната, прави опит за самоубийство. През 1910 г. издава свой поетичен сборник "Вечерен албум". От 1911 г. живее в Коктебел, Крим, общува с Волошин и Бели. През 1912 г. се омъжва за офицера Сергей Ефрон и публикува книгите "Вълшебен фенер" и "От две книги". В периода 1915-1916 създава поетичните цикли "Стихове за Москва", "Безсъници", "Стенка Разин", "Стихове към Блок" и "На Ахматова". През 1917 г. се връща в Москва, но поради революцията не може да я напусне. В 1920 г. умира втората й дъщеря Ирина. Публикува сборника "Версти" (1921), създава поемите "На червен кон", "Егорушка" (1921), "Юнак" (1922), завършва циклите "Ученик", "Раздяла", "Блага вест" (1921), "Преспи" и "Дървета" (1922). През 1922 г. емигрира заедно с първата си дъщеря в Берлин, по-късно живее в Прага, от 1925 г. се установява в Париж. В Берлин излиза книгата й "Занаят" (1923), пише поемите "От морето", "Стаен опит", "Поема за стълбата" (1926). През 1926 г. се запознава с Рилке, създава стихотворенията "Роман за тримата", "Новогодишно", "Поема за въздуха". Приветства пристигането на Маяковски в Париж, издава книгата "След Русия" (1928). Следват поетичните цикли "На Маяковски" (1929), "Стихове към Пушкин" (1931). През 1931 г. съпругът й моли за съветско гражданство и става съветски разузнавач. След циклите "Маса" (1933), "Надгробен камък" (1935), "Стихове към сирака" (1936) и "Стихове към Чехия" (1939) се връща в Москва в 1938 г. Същата година съпругът и дъщеря й са арестувани от КГБ, спряно е издаването на сборник нейни стихове през 1940 г. Поради настъплението на нацистите е евакуирана от Москва през август 1941 г., установява се в Елабуг (Татария), кандидатства за миячка в столова. Самоубива се на 31 август 1941 г., точното място на гроба й е неизвестно. ПОЕЗИЯ Умирая,
не скажу: была... В превод на Димитър Калев Ще
умра, без да кажа: Аз бях...
* * *
LiterNet, 2004 |