РОМАНС

web

Quand luira cette etoile, un jour,
La plus belle et la plus lointaine,
Dites-lui qu'elle eut mon amour,
O derniers de la race humaine.

Sully-Prudhomme *

Кротко Венера изгря над земята,
в спомени светли душата замря…
Помниш ли - срещнах се с теб и в тъмата
кротко Венера изгря.
Още от първия миг сред звездите
диря далечния неин светлик.
Тиха любов ти разпали в гърдите
още от първия миг.
А за раздяла съм тук пряко сили;
види се, нашият жребий е друг.
Толкова много обичах те, мила,
а за раздяла съм тук.
В край непознат и немил ще тъгувам,
своята обич в сърцето стаил;
нощем под тази звезда да будувам
в край непознат и немил.
Нека Венера съзрем и смълчани
нашите погледи там да сплетем…
За да възкръсне за миг любовта ни,
нека Венера съзрем.

1913

Сюли-Прюдом (фр.) - бел. прев.

© Максим Багданович, 1913
© Христо Попов - превод, 2000
© Издателство LiterNet, 06. 07. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама", 2000.