|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕДИН ГЕЙ МАНИФЕСТ Карл Уитман През последните години имаше едно разбуждане на гей либерационистки идеи и енергии. Как започна това - ние не знаем; може би сме били вдъхновени от чернокожите и техните освободителни движения; научихме се как да спрем преструването на нежната революция... Веднъж след кати сме във фрустрирано положение, отчуждение и цинизъм, се сдобиваме с няколко нови характеристики. Ние сме изпълнени с любов един към друг, и го показваме; изпълнени сме с гняв от това, което ни е причинено. И тъй като отзоваваме цялата авто-цензура и репресия от толкова много години, натрупаните сълзи се изливат от очите ни. И сме еуфорични, извисени, с първоначалния размах на едно движение... Искаме да бъдем чисти: нашата първа задача е да освободим себе си; сиреч прочистване на главите ни от боклука, който е изхвърлен в тях... Мъжки шовинизъм: Всички мъже са заразени с мъжки шовинизъм – ние извървяхме този път... Въпреки това мъжкия шовинизъм не е централен за нас. Можем да го захвърлим на боклука много по-лесно, отколкото норманлите мъже (straight males). Затова и ние разбираме потисничеството. Решили сме да не участваме в една система, която ежедневно потиска жените – нашите его-та не се уповават на поставянето на жените долу и, като ги притежаваме, да се изграждаме. Също така, живеейки в един почти мъжки свят, ние се превърнахме в хора, използвани за да играят различни роли,клепайки се със собствените ни лайна. И накрая, ние имаме общ враг: големите мъжки шовинисти са също така големите анти-гейове. Обаче ние се нуждаем от това да се прочистим от мъжкия шовинизъм, както в поведението, така и в мислите сред нас. Mладо момиче е равно на негър е равно на педал. Обмислете това... “Гей стереотипи”: имиджът на гей света за нормалните хора е до голяма степен определен от онези от нас, които заеха насилственически нормални роли (straight roles). Сред хомофилните групи съществува тенденция да се осъждат гейове, които играят видими роли – кралиците и буревестниците. Като освободени гейове, ние трябва да заемем ясна позиция: (1) гейовете, коитосе открояват, се превръщат в нашите първи мъченици. Те се обявяват и устояват на неодобрението преди останалите от нас да го направят; (2) Aко са страдали от своята отвореност, то е поради нормалното общество, което ние трябва да обвиняваме, а не кралицата. Кралиците от килера: тази фраза се превръща в аналогия на “Чичо Том”. Да претендираш че си сексуално нормален или социално праволинеен (straight) вероятно e най-вредният аспект na поведението в гетото... Ако сме освободени, ние сме отворени за сексуалността си. Come out. Но казвайки come out, нашите глави трябва да са прочистени от две неща: (1) кралиците от килера са наши братя и трябва да бъдат защитавани от атаките нанормалните... Всеки от нас трябва да пристъпи към отвореност, по нашото собствено ускорение, в собствените ни импулси. Да бъдеш отворен е основата на свободата; това трябва да се развие солидно... Върху позициите и ролите: По-голямата част от нашата сексуалност е извратена от мимикрията на нормалните и е обгърната от самоомраза. Като цяло тези сексуални перверзии са анти-гейски: “Обичам да го правя с хетеро-та” “Не съм гей, но обичам да го “правя” “Обичам да чукам, но не искам да ме чукат” “Не искам да ме докосват от врата нагоре” Това е позьорщината в най-ужасния й вид; трябва да се издигнем над тези роли. Ние се стремим към демократичен, общ, реципрочен пол. Това не значи, че всички ние сме си огледални образи в леглото, а че излизаме от заробващите ни роли... Перверзия: Достатъчно сме наричани перверзни, за да сме заподозирани при всяка употреба на думата. Все още много от нас се свиват от идеята за разбираеми видове на пола: с животни, садо/мазохизъм, копрофилия. Oбратно, дори преди да започнем все повече да се учим, има някои неща, които трябва да са ясни:
Черно освобождение: в момента то е неуловимо поради обтегнатостта и супер-мъжествеността на много чернокожи (което е разбираемо). Въпреки това, ние трябва да подкрепяме техните движения, в частност когато са под атаките на естаблишмънта; ние трябва да им показваме, че значим работа; и ние трябва да оформим фигурите на враговете ни: полиция, градски учреждения, капитализъм. Хомофилни групи: реформисти или просто сбутани типове, каквито понякога са, всички те са наши братя. Те ще израснат тогава, когато ние сме порастнали и растем... Изводи: една бележка за императивите на гей освобождението:
© Карл Уитман, 1995 |