ДВЕТЕ ТЕМЕНУЖКИ

Яков Полонски

web

На върха, край отломък скала, обхванат от корените на алпийска ела, на края на тъмната, изпотрошена от бури гора, цъфти теменужка.

Зад диплите на планините, на хоризонта, изгрява утрото. В синевата като розови петна проблясват вечните снегове на заоблачените върхове; от дълбоките пазви, сякаш синкав дим, изпълзяват мъглите.

Заради тях този къс сияе с такъв ослепителен ален блясък, че на теменужката й се струва, че той гори от най-възвишена, вдъховена любов към нея и се любува на хубостта му, топи се в нежно благоухание.

Изведнъж нещо се мярнало... Една сива птичка кацнала на сухата жълта вейка и зачикчирикала...

- А аз познавам една твоя сестрица, - чирика птичката. - Тя цъфти там далеч, на североизток, в една брезова горичка, зад храстите на една дива малина, край една канавка. Беше толкова мила, когато пееха славеите, падаха капки дъжд, а аз надничах от моето гнездо, скътано в бъзовия храст...

- Ах! Ако познаваш тази далечна моя сестра и ако някога пак я срещнеш, кажи й, че от всички скали, които са край мен, има един къс... Той преди всички посреща Бога, даряващ светлина; царе орли долитат на гърдите му за отмора. Те знаят, че нито бури, нито дъждовни пенливи потоци могат да го залеят... Кажи на моята сестрица, че всяка сутрин аз му се любувам и съм щастлива с мечтата, че понякога с утринния вятър до него долита ароматът на благоговейната ми душа.

- Там, където цъфти твоята сестра - чикчирика птичката, - няма нито облачни върхове, ни стръмнини, ни канари, озарени от блясъка на аленото утро, никакви орли не летят.

- Тогава за кого ухае тя?

- Няма аромат, бедната, далечната твоя сестра.

- Няма аромат!

- Червената мухоморка, с бели, почти сребристи петна, стои на две крачки. На нея тя се любува и ревнува, когато обикновените мухи кацат на гърдите й...

- Мухоморка - и това ли е къс скала?

- Не! Гъба е... дебела и мазна гъба и този, който долети да я целуне - отровен отлита.

Теменужката посърнала, замислила се...

- Щом е така, не казвай нищо на далечната ми сестра. Тя не ще ме разбере... Сбогом, прелетна птичке!

© Яков Полонски, 1880
© Илиана Илиева - превод, 2003
© Издателство LiterNet, 06. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.