РОДЕН КРАЙ

web

Ти се простираш сред пясъчни ридове,
гъсти дъбрави, блата и злакове,
майко земице, и след вършитбата
хляба не даваш, който очакваме.

С дрехи от шаяк облечен синът ти е,
а на краката - с цървули огромни:
все на каруца е, а пък по пътя му
като задрямал тътрузи се конят...

Всичко в теб бедно е. Случва се, плаче
даже мужикът след труден делник,
псува съдбата си, злата. Обаче
с тебе не иска да се раздели.

Къщата схлупена с бедна покъщнина,
полето бедно, мерата без паша
вечно ни теглят да се завръщаме,
да ги обичаме - те са си наши.

Дай Боже, с кървава пот селяците
да наторяват пръстта чакълна,
сити да бъдем, макар че бедняци сме,
а и по чашка на празник да пълним.

Слънцето-знание през тъмнината
ще светне ясно над нашата нива
и ще живеят утре децата ни
с по-добра орис - орис щастлива!

© Янка Лучина
© Елена Алекова - превод, 2000
© Издателство LiterNet, 25. 08. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама", 2000.