СЪПРУЖЕСТВО

web | Светлината на света

Имаме децата, две на брой.
Най-често ходим на различни филми.
За несподелен живот мълвят приятелите.
        Но моите и твоите интереси
        все още се докосват
        на все същите места.
        Не само по проблема с копчетата ми за ръкавели.
        Но и услугите:
        Подръж ми огледалото.
        Да се сменят угасналите крушки.
        Нещо да се донесе.
        Или пък разговори, докато се изприказва всичко.
Два предавателя, нерядко едновременно
нагласени на приемане.
Може ли да се изключа?
        Изтощението прилича на хармония.
        Какво ли си дължим? Това.
        Кое ме дразни: космите ти по клозетната чиния.
Но след единадесет години още удоволствие от всичко?
Една плът да бъдем при тези скачащи цени?
Мислим пестеливо в дребни сметки.
На тъмно ти ми вярваш всичко.
Разплитане и пак заплитане.
Разтеглената предпазливост.
Красиво казваме един на друг благодаря.
        Съвземи се.
        Твоята ливада пред дома ни.
        Ето че отново ставаш ироничен.
        Но ти се смей и на това.
        Вдигни си чукалата, ако можеш.
        Омразата ни днес е устойчива срещу бури.
Но понякога сме нежни, от разсеяност.
Свидетелствата на децата трябва
        да се подпишат.
        Приспадаме от данъка си.
        Вдругиден е краен срок.
        ТИ. Да ТИ. Не пуши тъй много.

1967

© Гюнтер Грас
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008